По-малко от месец, откакто е на власт, новото гръцко правителство разбира, че ще бъде много трудно да изпълни предизборните си обещания, сред които да промени бързо управлението на икономиката на страната и връзките й с европейските партньори, пише за Bloomberg View икономическият съветник на застрахователния гигант Allianz Мохамед Ел-Ериан.
Подходът, предприет от новия харизматичен гръцки премиер Алексис Ципрас, и от неговия финансов министър Янис Варуфакис, който е икономист със силни комуникационни умения, е подсилен от широкото признание, че е малко вероятно техният народ да си възвърне икономическата динамика и финансова стабилност без ревизия на съществуващия набор от мерки за строги икономии, структурни реформи и дългови облекчения.
Въпреки това Гърция вече научи суров урок, който усложнява опитите й и подхранва обществена конфронтация с някои от нейните европейски партньори. Тези пречки обаче предоставят важни прозрения относно това как СИРИЗА ще може да разработи стратегията си, с която да постигне своите цели по начин, който ще донесе ползи на еврозоната като цяло.
Въпреки тяхната първоначална яростна опозиция за продължаване на разговорите с тройката кредитори, членовете на партията на Ципрас разбраха, че нямат друг избор освен да възобновят разговорите. През уикенда те се посветиха на детайлни технически дискусии с надеждата по-лесно да се постигне споразумение, когато финансовите министри на еврозната се съберат отново в Брюксел в понеделник във все по-неотложен опит да осигурят мостово финансиране за Гърция.
Преговорите в понеделник достигнаха до задънена улица, след като гръцките представители отхвърлиха исканията да се придържат към предишните строги програми, към които са се придържали предходните правителства, като едно от условията за удължаване на помощта. В хода на разговорите Гърция бе изложена на пет неудобни реалности, които ще останат актуални в следващите месеци, ако страната иска да остане в еврозоната.
Първата е, че няма измъкване от тройката. Колкото и да му се иска на гръцкото правителство да е по друг начин, тройката ще остане основният събеседник.
Второ, комплексната политика може да доминира над икономиката на еврозоната. Давайки си сметка за вътрешната подкрепа, а също така и за тази на други периферни икономики, които все още не са постигнали устойчиви нива на дълговете си, европейските лидери нямат търпение за грандиозни сделки или за други радикални промени в политиката. Те са особено незаинтересовани от това да се занимават с какъвто и да е подход, който би изискал от тях да се обърнат към националните си правителства, за да преразгледат спасителния пакет за Гърция.
Трето, Гърция разбира, че няма непременно да намери естествени съюзници сред другите държави от периферията на еврозоната в спора си с държавите от центъра. Сформираха се нови съюзи, които пресичат разделението кредитор-длъжник. След години на сурови програми за икономии, чиито ползи се проявяват сега, страни като Ирландия и Португалия се противопоставят на идеята, която позволява на Гърция да получи различно - и по-леко - отношение от кредиторите.
Четвърто, по голямата част от партньорите на Гърция в еврозоната се чувстват неловко, че новото правителство в Атина изглежда се чувства толкова спокойно от това, че нарушава ангажиментите, поети от предшествениците му. На евентуално предоговаряне на условията на предходната помощ се гледа като на потенциално отваряне на кутията на Пандора, което би засегнало сложните национални и регионални взаимоотношения.
Пето, докато често ожесточените дискусии продължават, Гърция не разполага с лесен начин, за да спре отлива на банкови депозити. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-голям е рискът, че правителството и неговите европейски партньори могат да изгубят контрол над съдбата на страната в рамките на еврзоната.
Крайната цел на СИРИЗА е ясна. Пътят ще бъде тежък. Ще бъде осеян с трудни преговори и с няколко компромиса, ако партията иска Гърция да остане в еврозоната. В хода на процеса партията няма да може бързо и напълно да изпълнява предизборните си обещания, въпреки че 20 000 гърци излязоха по улиците на Атина през уикенда, за да подкрепят подхода на правителството си спрямо европейските партньори.
Ципрас и Варуфакис нямат друг надежден избор освен да бъдат търпеливи и да изберат по-последователен, а не едновременен подход за постигането на целите си.
Ако консенсусът сред европейските лидери е Гърция да остане икономически динамичен и финансово жизнен член на еврозоната, настроението вероятно ще започне да действа в полза на фундаменталната отмяна на гръцката програма, не само защото икономическата логика в крайна сметка ще надделее.
Същевременно гръцките лидери трябва да се уверят, че те представят по-правдоподобни очаквания пред своите избиратели. Риторичните и нереалистични крайни срокове трябва да бъдат заменени с откровеност и изпълними срокове. В своите преговори с партньорите на Гърция в еврозоната те трябва да търсят конструктивни компромиси, които изграждат основи, а не такива, които създават пречки. В края на краищата те ще трябва да започнат с малки стъпки като средство за достигането на крайната цел за възстановяване на икономиката.