Атина страда от загуба на чувството за реалност

Янис Варуфакис няма никакво време. Той трябва да провери най-малко 148 имейла, да спаси своята страна и еврозоната, или още по-добре – цялата световна икономика. „Половин час за интервю, за повече няма време", обяснява гръцкият финансов министър на репортера от германското издание Spiegel, преди да се възползва от възможността да обясни отново своята гледна точка за нещата. В един странен за политическата сцена на Европа микс от загуба на чувството за реалност и промяна на истината Варуфакис отново нападна онези държави, които някога спасиха Гърция от фалит, най-вече Германия, пише в свой коментар за DPA Томас Шмол.

Варуфакис украсява все повече историята си за злите германци, които натискат гърците под вода. 90% от финансовата помощ за страната му в размер на 240 милиарда евро "в действителност" защитавали от загуби банките, преди всичко германски и френски банки.  „Парите са изчезнали в черни дупки“, твърди атинянинът. Всичко това е гарнирано с повторни обвинения за „ fiscal Waterboarding“ (фискално давeне, б. ред. строги фискални ограничения) от страна на контролиращата Тройка от Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и Международния валутен фонд (МВФ), които в Гърция се считат за изпълнител на германския диктат за икономии.

Наистина в интервюто за Spiegel министърът настоява, че никога не е сравнявал своя колега от Берлин Волфганг Шойбле с „гангстер", но по-ранните негови твърдения позволяват точно такова заключение. Варуфакис е един от пионерите на антигерманските настроения в родината си, което доведе до това, че наскоро Шойбле бе представен в близък до СИРИЗА вестник в карикатура с нацистка униформа с надпис „Искаме сапун от вашата мазнина, готови сме да поговорим и за тор от пепелта ви“.  Безспорно е, че мерките за икономии може би са прекалени и трябва да се коригират. И това послание вече пристигна в Берлин и Брюксел, пише Шмол. Разбираемо е също, че министър-председателят Алексис Ципрас и финансовият му министър се опитват да запазят подкрепата към себе си в в родината си и да си създадат една добра стартова позиция за предстоящия финансов покер. Но те също така трябва да осъзнаят, че правителствата на другите държави от еврозоната също трябва да „продадат“ по някакъв начин на своите избиратели новите отстъпки за Гърция. И тук се крие проблемът.  Продължаващите преувеличени обвинения към Германия предизвикват в политическите среди в Берлин възмущение, гняв и неразбиране. И то съвсем основателно. С всяка нова атака на Варуфакис избледнява желанието за предоставяне на още средства на гърците. Бавно, но постепенно във федералната република се изпарява желанието Гърция, люлката на демокрацията, да се подкрепя безрезервно. Гръцкото високомерие сега генерира и арогантност. И все по-често се чуват призиви за това да се остави Атина да се оправя сама с онова, което е надробила.  Еднократен акт на европейска солидарност би бил да се предпази една страна от фалит. Никой не иска, както многократно твърди Ципрас неправилно, гърците да паднат на колене пред Берлин или Брюксел и да молят за каквото и да е. Никой дори не иска те да благодарят за това. Но би било много полезно, ако Ципрас и Варуфакис публично признаят онова, което Германия и другите държави от еврозоната вече са направили за Гърция, вместо постоянно да ги атакуват вербално.

Нито един достоен европеец сега не иска просто така да се спре финансирането за Гърция. Демократично избраното правителство трябва да има своя шанс да покаже, че може да поведе страната по нов път. Но този път трябва да бъде проправен от самото него. Досега кабинетът в Атина прави постоянни предложения, които обаче са за сметка на партньорите от еврозоната, дори и Варуфакис да твърди обратното. Неговото „Скромно предложение за разрешаване на кризата в еврозоната“, в съавторство с англичанин и американец, е нищо повече от една съмнителна от правна гледна точка смесица от предложения за преразпределения, които повдигнаха въпроса дали Варуфакис знае нещо за икономиката, или е само един ляв мечтател. Ципрас и Варуфакис така или иначе няма да могат да изпълнят своите предизборни обещания. Дори подстригване на дълга няма да направи страната им изведнъж конкурентна. Така че трябва да се намери компромис, с който да могат да се примирят и двете страни в спора. В противен случай ще се стигне до GREXIT (излизане на Гърция от еврозоната, б. ред.), който ще засегне доста по-сериозно гръцкия народ, отколкото сегашните мерки за строги икономии. Ако се стигне до там, отсега се знае кой ще е виновен: нацистите Шойбле, Меркел, банките, трейдърите на акции, МВФ, ЕЦБ, Брюксел - само не и гърците и тяхното правителство, заключава  Томас Шмол. 

Всичко по темата четете тук!