Идва ли краят на играта за гръцките банки?

Контролът на Европейската централна банка (ЕЦБ) над спешното финансиране за банки ѝ дава правото да вкара страните в програма от вида „помощ срещу реформи“, от каквато Гърция отчаяно се опитва да се измъкне, пише Ройтерс.

ЕЦБ не е склонна да спира кранчето за гръцките банки. Това би бил сценарий, при който със сигурност Гърция би напуснала еврозоната. Но ако Атина откаже да удължи съществуващата програма или да стартира нова, то тя ще има минимален избор. Времето тече, а ЕЦБ държи Гърция изкъсо.

В четвъртък ЕЦБ увеличи размера на Програмата за спешна ликвидна подкрепа (ELA) за гръцките банки с около 5 млрд. евро до 65 млрд. евро, с което удължи финансирането до сряда, когато централните банкери ще оценят ситуацията.

Базираният във Франкфурт кредитор вече спря да приема като обезпечение гръцки облигации в замяна на финансиране, с което прехвърли финансовата отговорност на Централната банка на Гърция. Въпреки това ЕЦБ запазва контрола си над финансирането чрез ELA – програма, която е обект на стриктни условия.

„Ако гръцкото правителство каже „няма да плащаме дълговете си“, то тогава банките ще бъдат неплатежоспособни, защото те държат доста гръцки облигации“, коментира членът на Съвета на икономическите експерти към правителството на Германия Фолкер Виланд.

Правилата, регламентиращи ELA, предвиждат, че централните банки на държави членки на еврозоната могат да предоставят такова финансиране само временно и то на платежоспособни банки.

Отказът за финансиране на гръцките банки „ще бъде начинът, който ще накара Гърция да сключи споразумение доста бързо“, заявява Виланд.

Това е тактика, която ЕЦБ е използвала и преди. През март 2013 г., когато Кипър не искаше да приеме условията, чрез които щеше да получи помощ от Европейския съюз, ЕЦБ заложи стриктен краен срок, до който да се вземе решение за спасителния план. По този начин банката заплаши, че ще спре финансирането по линия на ELA. След случилото се Кипър бързо се съвзе.

Ирландия пък използва ELA, за да окаже подкрепа за банките в продължение на месеци преди ЕЦБ да се съгласи да облекчи дълговете на банките. Но освен това инжектира солидна доза мерки за строги икономии.

По този начин страната се превърна в модел за подражание на затъналите в дългове икономики в еврозоната – нещо, което лявото правителство на Гърция, което е против мерките за строги икономии, очевидно не е.

Управителният съвет на ЕЦБ, който ще преразгледа помощта за Гърция чрез ELA в сряда, може да ограничи финансиращите операции с одобрение от две трети от членовете. А търпението на някои от членовете на УС намалява.

Миналата седмица членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Питър Прает каза, че ELA е предназначена „само за краткотрайни нужди“ и отсече, че трябва да бъдат спазвани правилата за провизии, които важат за платежоспособни банки. Гуверньорът на Централната банка на Германия Йенс Вайдман призова за „стриктни стандарти по отношение на ELA“.

Предприемането на стриктен подход може да постави ЕЦБ в неловка ситуация, ако Гърция откаже да приеме условията по евентуална нова програма след срещата на финансовите министри от еврозоната в понеделник и въпреки това остане в еврозоната.

Членът на УС Евалд Новотни коментира, че липсата на съгласие по програмата „определено няма автоматично да отреже помощта за гръцките банки по линия на ELA”.

Платежоспособността на гръцките банки е обвързана с тази на държавата, която се нуждае от финансирането по линия на нейната спасителна програма. Тя приключва на 28 февруари.

ЕЦБ иска от правителствата на еврозоната да измислят решение за бъдещето на Гърция. Провал в това отношение бързо може да ускори отлива на депозити от гръцките банки, който се увеличи, след като преговорите в Брюксел достигнаха задънена улица.

„Гърците съвсем скоро трябва да извършат обратен завой“, заявява икономистът в Berenberg bank Кристиян Шулц. „Ако не го направят, мисля, че вероятността ЕЦБ да ограничи ELA е огромна. Тогава ще дойде и краят на играта за гръцките банки“.