Това е "истински голямата борба, която това правителство на всяка цена иска да проведе". С тези думи новият министър-председател на Гърция Алексис Ципрас повтори плановете на своето правителство да предприеме най-сетне действия срещу „данъчните грешници“ и всички лица, укриващи данъци.
Това е като "обявяване на война" преди всичко за богатите. По данни на UBS 565 гърци имат лично богатство от по над 30 млн. евро - на банкерски жаргон тази категория се нарича "Ultra High Net Worth Individuals". Биха могли да бъдат наречени и мултимилионери.
Докато средностатистическите служители и пенсионери са пострадали от съкращенията от последните години, активите на повече от 500 гръцки мултибогаташи са нараснали през периода 2013-2014 г. от 10 до 70 млрд. долара. С това тяхното богатство е равно на почти една трета от годишния гръцки БВП, пише в свой анализ германското издание Der Spiegel.
Особено от тази група Ципрас се надява държавата да получи повече пари, за да се увеличат данъчните приходи с до 3 млрд. евро на година. Неговото правителство се нуждае спешно от тези допълнителни средства. Те трябва да финансират обещаните по време на предизборната кампания социални програми, без страната да поема нови дългове.
Много от най-известните богаташи са корабособственици, чиито данъчни привилегии досега са гарантирани от Конституцията. Въпреки че други страни от ЕС не правят изключение при данъчното облагане на корабособствениците, в Гърция освобождаването от данъка се отнася дори и за частните им активи. В защита на тази привилегия корабособствениците разполагат със значителна потенциална заплаха: те биха могли да преместят централите на компаниите си в чужди страни. Много от техните кораби вече са с чужд флаг, т.е. регистрирани са в други държави.
"От тук почти не може да се вземе нищо", казва Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank в Хамбург.
Собствениците са много мобилни, повечето от печалбите им се правят в чужбина. И голяма част от личното им богатство вероятно отдавна е извън страната - преди финансовата криза в гръцките сметки е имало почти 238 млрд. евро, наскоро сумата е била около 160 млрд. евро.
Много от богатите, чието състояние СИРИЗА иска да провери, засега въобще не са известни като заможни. През 2011 г. само 51 гръцки домакинства са декларирали доходи от над 900 хил. евро, а само 38 хил. – доходи от над 100 хил. евро. Една наистина ефективна борба с укриването на данъците следва да се води не само срещу много богатите, но и срещу значителна част от гръцката средна класа. Така обаче ще бъдат засегнати и много от самите избиратели на СИРИЗА.
И отвъд супербогатите собственици на кораби и също толкова мощните медийни олигарси има много гърци, които всъщност трябва да плащат повече данъци. Сред тях се включват стотици хиляди самонаети лица и собственици на магазини, деклариращи твърде ниски доходи. Според едно проучване те са платили през 2009 г. с 11 млрд. евро по-ниски данъци. Особено нахални са лекари, чиито реални доходи са били почти два и половина пъти по-високи от декларираните, плътно следвани от юристи, икономисти и журналисти.
Според друго изследване гръцките самонаети се облагат с данък средно за доходи от 14 хил. евро на година. При анонимни изследвания за ЕС обаче те декларират доходи за средно близо 25 хил. евро.
СИРИЗА разчита на комбинация от морков и тояга. Данъкоплатците следва да бъдат подложени на засилени проверки, за да се провери дали декларираните им доходи съответстват на техния начин на живот. Ако това не е така, има последен шанс да излязат чисти пред закона и да платят само една малка част от обичайните санкции. Но активи, които продължават да се пазят в тайна, държавата може да конфискува в пълния им размер.
Новият антикорупционен министър Панайотис Николудис иска да събере 2,5 млрд. евро само от вече разкритите 3500 случаи на измама. Гръцкото правителство разполага с няколко списъка на предполагаеми лицата, укриващи данъци в чужбина, включително известния списък "Лагард". Бившият финансов министър Евангелос Венизелос криеше този списък под ключ, а неговият наследник Георгиос Папаконстантину дори е заличил имената на някои свои роднини. СИРИЗА възнамерява да попита своите партньори от ЕС за повече информация за големите депозити на гърци в други европейски страни.
Колкото и похвално да е начинанието, то също така повдига въпроса за това колко ефективно гръцките власти може да действат срещу лицата, укриващи данъци. За наличния от 2012 г. списък „Лагард“ се грижат около 35 представители на финансовата полиция SDOE, но досега те са изнесли материали за дузина нарушения.
Самата SDOE е жертва на строгите икономии. Със 730 служители специалната група не е дори наполовина толкова голяма, колкото е била преди кризата, а освен това работи и с остаряла техника. Със своите около 20 000 дела финансовата полиция често се сблъсква с мощни гърци, които разполагат с големи правни отдели и звездни адвокати. "Техните костюми струват повече от цялата ни централа", казва служител на SDOE пред SPIEGEL ONLINE.
00:59 | 11.09.22 г.