Гърция изгуби достъп до ключова финансова подкрепа, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) ограничи кредитите за финансовата система на страната. Това увеличава напрежението върху 10-дневното правителство на фона на коментарите за оставане на Гърция в еврозоната, пише Bloomberg.
Решението на ЕЦБ, обявено късно снощи във Франкфурт, ще покачи разходите по финансиране за гръцките банки, и затяга контрола на централната банка. Според Министерството на финансите на Гърция решението не поражда негативи за финансовия сектор на страната.
Топката е в ръцете на премиера Алексис Ципрас, който дойде на власт с обещанието да отмени продължаващите пета година съкращения на разходи, придружени от спасителна помощ в размер на 240 млрд. евро. Ходът на ЕЦБ дойде часове преди финансовият министър Янис Варуфакис да се срещне с германския си колега Волфганг Шойбле в Берлин и часове, след като се срещна с президента на ЕЦБ Марио Драги.
ЕЦБ не обяви публично, че ще предприеме подобен ход толкова скоро. На 8 януари банката заяви, че ще продължи да изисква Гърция да приключи с прегледа на текущата спасителна програма, която изтича на 28 февруари, преди да започне преговори за новата.
Говорител на Централната банка на Гърция каза, че ликвидността ще продължава да тече нормално, като сегашното финансиране от ЕЦБ ще бъде заменено от Програмата за спешна ликвидна подкрепа (ELA). Представители на гръцкото правителство не са били открити за коментар. Получаваните по линия на ELA финансови средства са с лихва 1,55% при текущата лихва от 0,05% по рефинансиращите операции на централната банка.
„Гръцката банкова система остава адекватно капитализирана и напълно защитена под ELA”, успокоява в свое становище Министерството на финансите на Гърция. Правителството не се отказва от програмата си за социално спасение и от преговорите за пренаписване на европейската политика, „която да сложи окончателен край на самозараждащата се криза в гръцката социална икономика“, пише в позицията на ведомството.
ЕЦБ обаче има правомощията да не издаде разрешение на Централната банка на Гърция да предоставя средства по линия на ELA, като преразглежда процедурите на всеки две седмици.
На фона на противопоставянето от страна на кредиторите за искането на Гърция да преструктурира своя дълг и да премахне мерките за строги икономии, отказът на Ципрас да приеме повече спасителни заеми може да доведе до кредитна криза най-рано през следващия месец. Това споделят пред Bloomberg лица, запознати с финансовата позиция на страната.
Ходът на ЕЦБ може да е предвестник на по-твърда позиция от страна на кредиторите от еврозоната. За да може правителството да плаща сметките си и след март, то ще се нуждае от одобрението на т. нар. тройка (ЕС, ЕЦБ и МВФ) за вдигане на тавана за размера на краткосрочния дълг от 15 млрд. евро.
18:02 | 12.09.22 г.