Гърция – тиктакащата бомба за Европа

Финансовите пазари приветстваха избирането на новото крайно ляво правителство на Гърция по един предсказуем начин, пише в свой анализ за Project Syndicate професорът по икономика и публична политика в Харвардския университет Кенет Рогоф.

По думите му въпреки че победата на СИРИЗА изпрати надолу гръцките акции и облигации, в момента има малко признаци на зараза към другите проблемни страни в периферията на еврозоната. Испанските 10-годишни облигации например все още се търгуват на лихвени нива под аналогичните държавни ценни книжа в САЩ. Въпросът е колко време ще продължи това относително спокойствие.

"Огнедишащото" ново правителство на Гърция приема, че има и друг избор освен да се придържа към договорената от предишния кабинет програма за структурни реформи и че може да се сдобие със значителни по-благоприятни условия за фискални ограничения. Независимо от това политическите, социалните и икономическите измерения на победата на СИРИЗА са твърде значими, за да бъдат пренебрегнати. Всъщност нека не пренебрегване напълно и варианта Атина да излезе от еврозоната.

Някои политически лица от еврозоната изглеждат напълно уверени, че дори и при един евентуален Grexit няма да има заплаха за другите периферни страни. Може и да са прави. Ако се върнем обаче отново през 2008 г., политиците в САЩ смятаха, че рухването на инвестиционната къща Bear Stearns няма да повлияе на останалата част от сектора. След това дойде Lehman Brothers, а нататък историята е известна.

Вярно е, че в случая с Гърция има някои важни политически и институционални сигнали още от 2010 г., когато кризата в страната за първи път започва да се развива. Новият банков съюз обаче е несъвършен, а обетът на Европейската централна банка, че ще направи "каквото е необходимо", за да спаси единната валута, е от съществено значение за поддържането на валутния съюз.

Друг важен аспект е развитието на Европейския механизъм за стабилност, който, също като Международния валутен фонд (МВФ), има капацитета да осъществи огромни финансови спасителни мерки при спазване на условията.

И все пак дори и с тези нови институционални защитни механизми, световните финансови рискове от нестабилността в Гърция остават дълбоки. Не е трудно да си представим прибързаните нови гръцки лидери, които подценяват непреклонността на Германия за облекчаване на дълга или предоговаряне на условията за структурните реформи. Освен това не е трудно да си представим еврократите, които не са разчели правилно политическата динамика в Гърция.

В който и да е от възможните сценарии по-голямата част от тежестта ще падне върху Гърция. Всяка харчеща безразсъдно страна, която внезапно бъде принудена да живее в рамките на своите средства, ще бъде изправена пред огромно предизвикателство, дори и ако всички от последните ѝ дългове бъдат простени.

А в безразсъдното харчене на средства Гърция е шампион. В навечерието на дълговата криза през 2010 г. първичният бюджетен дефицит на правителството (сумата, с която държавните разходи за стоки и услуги надвишават приходите, с изключение на лихвените плащания по дълга) достигна изумителните 10% от БВП.

След избухването на кризата Гърция изгуби достъпа до дълговите пазари, а "тройката" (МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия) ѝ предостави мащабно дългосрочно финансиране. Но дори и дългът на Гърция да бъде напълно премахнат, преминаването от първичен дефицит от 10% от БВП до балансиран бюджет ще изисква масивно затягане на коланите – и, разбира се, неизбежното – рецесия.

Германците имат право, когато твърдят, че оплакванията за "строгите икономии" трябва да бъдат насочени към предишните правителства на Гърция. Предишните власти в Атина повдигнаха гръцката консумация далеч над устойчивите равнища. Падането след този изкуствено поддържан полет е неизбежно.

Нека си го кажем: днешният гръцки провал се дължи изцяло на собствените грешки на Атина.

Първо, и най-важно – решението на страните от еврозоната да приемат Гърция към единната валута през 2002 г. беше печално безотговорно, а френското застъпничество носи голяма част от вината. Тогава Гърция видно не успяваше да отговори на множество от основните критерии за конвергенция поради нейния масивен дълг и относителната икономическа и политическа изостаналост.

Второ, голяма част от финансирането за дълговете на Гърция идва от германски и френски банки, които отчитат огромни печалби чрез посредничеството по заемите от кредиторите от Стария континент и Азия. Те изливат тези пари в бездънна фискална яма, заплашвайки по този начин и останалата част от крехката еврозона.

Трето, партньорите на Гърция от еврозоната разполагат с огромен коз, който обикновено липсва в преговорите за държавния дълг. Ако Атина не приеме условията, наложени ѝ, за да запази членството си в единната валута, тя рискува да бъде изхвърлена от Европейския съюз като цяло.

Дори и след двата мащабни спасителни пакета, не е реалистично да се очаква гръцките данъкоплатци да започнат да изплащат голяма част от дълговете си в скоро време. Основната причина е безработицата, надхвърляща 25%. Тази при младите хора до 26 години пък е над 50%.

Германия и другите "ястреби" в Северна Европа са прави да настояват Гърция да се придържа към своите ангажименти в областта на структурните реформи, така че икономическата конвергенция с останалата част от еврозоната да може да се случи един ден. Но те трябва да направят още по-дълбоки отстъпки за погасяване на дълга, тъй като проблемите в региона създават значителна несигурност сред инвеститорите.

В момента Европа държи една тиктакаща бомба. Ако чрез отстъпките Гърция създаде прецедент, другите проблемни страни биха реагирали мигновено. Рано или късно другите държави от периферията също ще се нуждаят от помощ. Гърция, да се надяваме, няма да бъде принудена да напусне еврозоната, макар че има и временни варианти, като например налагане на контрол върху капиталите. Това в крайна сметка може да се окаже необходимо за предотвратяване на финансова катастрофа. Еврозоната трябва да продължи да се огъва, ако не иска да се скъса.