Филип Багус: Гърция има интерес да продължи да бъде субсидирана от Европа

Вероятно няма да се стигне до излизане на Гърция от еврозоната, тъй като това не е и в неин интерес, защото страната все още е субсидирана от останалите членки на еврозоната. Това се случва посредством директни трансфери и преки заеми, и както и чрез използването на по-силна валута от това, което биха имали гърците, ако са извън валутния блок. 

Тази теза застъпва в интервю пред Bulgaria On Air професорът по икономика в Университета "Крал Хуан Карлос" в Мадрид, Испания, и асоцииран преподавател в Mises Institute в Алабама, САЩ, Филип Багус.

Според германския икономист ако Гърция напусне еврозоната новата драхма ще се срине, което ще означава загуба за всички гърци. "Активите им ще се обезценят, цената на валутата им ще е по-ниска, ще трябва да плащат повече за внос. Стандартът на живот в Гърция ще спадне много. Но това, което може би е по-важно, е, че натискът за реформи – необходимите структурни реформи, ще изчезне напълно. Когато обезценяваш и създаваш инфлация, защото такъв ще е сценарият при евентуално излизане на Гърция, го правиш, защото не искаш да извършиш необходимите реформи. Опитваш се с печатане на пари да си решиш проблемите, а в действителност само отлагаш тяхното решаване. Така че, ако Гърция изостави еврото, ще сме свидетели на огромен спад в стандарта на живот. Ето защо аз мисля, че те не искат да го направят", изтъква Багус.

Преподавателят отбелязва още, че дори и самият европейски политически елит също не иска да рискува с подобно действие. "Разбира се, те (европейските политици – бел. ред.) ще кажат, че Гърция е индивидуален случай, който няма да се повтори отново, но инвеститорите ще си помислят, че щом Гърция е оставена да излезе от еврозоната, защо това да не се случи и с Италия, Испания или Португалия например. Това може да се разпространи като заразна болест. Освен това ще има големи загуби и за правителствата, тъй като страните от Европейския съюз (ЕС) са отпускали заеми на Гърция и нейно излизане ще коства загуби по тези инвестиции. Така че дългът на Германия, или Италия, или Испания ще се увеличи, а това ще доведе и до сериозни политически проблеми", коментира икономистът.

Филип Багус посочва още, че една страна на практика няма как да бъде "изгонена" от единния валутен блок.

"Няма възможност да се направи това. Разбира се, можеш доброволно да напуснеш. Това вече е допустимо. На теория можеш да напуснеш и ЕС. Но ако помислим малко, ще видим, че от юридическа гледна точка със самото съгласие да се присъединим към монетарния съюз влизаме в него моментално. Така че юридически не е проблем да се излезе от него доброволно. В Германия това се обсъждаше много сериозно. Но не можете да принудите Гърция например да напусне. Не можете да ѝ кажете, че не спазва правилата, или че подправя статистиката и следователно трябва да си отиде. Това не е записано в договорите. Можете само да ѝ оказвате натиск сама да се откаже от еврото, да прекратите финансирането на нейните банки от Европейската централна банка (ЕЦБ) или да преустановите спасителната програма, за да спрете субсидирането ѝ. Това е единственото, което можете да направите", коментира той.

Според Багус еврозоната е направила фатална грешка, позволявайки на някои страни, включително и на Гърция, да трупат дългове на лихвени нива "много близки до тези по германските държавни облигации".

По думите му инвеститорите са мислели, че ако положението се влоши, ако ситуацията стане наистина трудна, в крайна сметка страните, които изпитват затруднения, ще бъдат спасени от по-стабилните. Така например ко Гърция изпита някакви трудност, германското правителство ще я спаси. Затова според него рисковата премия на гръцкия правителствен дълг се смъкна почти до нивата на тази по германските държавни облигации.

"Сега знаем, че това предположение от страна на инвеститорите е било напълно правилно. Имахме ситуация на криза и гръцкото правителство беше спасено. Това е една от причините, поради които лихвените проценти по гръцките облигации се понижиха", отбелязва експертът.

Преподавателят коментира и тема, която е особено актуална напоследък – количествените улеснения на ЕЦБ. По думите му те няма да успеят да стимулират европейската икономика.

"Какви са проблемите в еврозоната? Първо, има структурни проблеми. Някои сектори са твърде раздути, например строителството в Испания, докато други са твърде малки. Правителственият сектор е прекалено голям. Виждаме, че трябва да има преустройство. Трябва да се пренасочат ресурси от например строителния сектор в Испания към други сектори. Също така от публичния към частния", казва той.

По думите му другият сериозен проблем е свръхзадлъжнялостта. Както частните лица, така и правителствата са свръхзадлъжнели, смята той. По думите му докато тези хора са затънали в прекомерен дълг, те няма да могат да инвестират нищо и ще се опитват само да изплащат своите дългове. Това ще продължи до момента, в който не се почувстват комфортно с нивото си на задлъжнялост и не започнат да инвестират и потребяват отново.

"Дали тези два проблема могат да бъдат решени посредством печатането на пари? Очевидно е, че не. Печатането на пари, т.нар. количествени улеснения, не е решение за тях. Даже е точно обратното. Количествените улеснения водят до понижаване на лихвените проценти, т.е. те правят трупането на нов дълг още по-привлекателно. Те приканват правителствата да задлъжняват още повече и убива стимулът за частните субекти да намаляват дълга си, като подтиква и тях към трупването на още повече дълг. И разбира се структурните проблеми също не могат да бъдат решени чрез печатане на пари. Количествените улеснения не помагат изобщо за тяхното преодоляване. Те забавят приспособяването на икономиката, защото дават лесно финансиране за компаниите в балонизираните сектори", добавя той.

В контекста на проблемите с европейската икономика Багус коментира и ситуацията в България. "За да влезете в еврозоната, вие вече се придържате към валутната политика на ЕЦБ във Франкфурт и към тази грешна конструкция. Еврозоната има сгрешена конструкция, която се състои в това, че независими правителства могат косвено да използват една и съща печатна преса, за да се финансират. Това води до конфликти, морален хазарт, напрежение и инфлация... България трябва добре да премисли дали иска да се присъедини към еврозоната, където ще е вързана за потъващ кораб. Със сигурност можете да се справите и много по-добре, ако имате независима монетарна политика или още по-добре ако предприемете парична реформа и въведете стабилни пари – защо не златен стандарт", посочва още пред Bulgaria On Air икономистът.

Багус е автор на две от най-задълбочените изследвания на финансовите кризи в света през последното десетилетие. Особено популярна е книгата му "Трагедията на еврото", която е преведена на 16 езика, включително и на български. В нея той обяснява защо еврозоната не може да просъществува дългосрочно като проект. В съавторство издава и "Дълбокото замръзване: Исландският икономически колапс", където проследява генезиса и развитието на опустошителната финансова криза в островната страна, която се оказа предвестник на световната криза от 2008 г.

Цялото интервю с Филип Багус може да видите във видеоматериала!