Независимо коя версия смятате за вярна, едно нещо е сигурно: Гърция бе поставена в невъзможна позиция, когато се съгласи на план за изплащане на дълга, който не можеше да поддържа. Тези планове я вкараха в депресия, от която още не се е възстановила, а проблемите се разпространиха върху други части на Европа.
Има дълбоко вкоренено вярване в ЕС и отвъд него, че страните, които следват европейските правила, ще се възстановят в някакъв момент. Основните политически партии подкрепят ЕС и политиката му и те биваха избирани и преизбирани. Имаше общо чувство, че икономическите проблеми ще отминат. Но сега е 2015 г., ситуацията не се е подобрила и има растящи движения в множество страни, които се противопоставят на политиката за икономии.
Усещането, че Европа сменя курса, е видимо и в решението от миналата седмица на Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши ликвидността в системата чрез започване на програмата за количествени улеснения. Фридман смята, че тя е прекалено скромна и идва прекалено късно. Той твърди, че количествените улеснения може и да проработят при рецесия, но Южна Европа е в депресия. Това означава, че инфраструктурата на бизнеса, която би могла да използва парите, е била унищожена и следователно ефектът от количественото улеснение върху безработицата ще бъде ограничен. Колкото и странно да е, ЕЦБ изключи Гърция от програмата, заявявайки, че страната е прекалено открита към дългове, за да позволи риска от даване на заеми от нейната централна банка.
Практически всяка европейска страна има растящи политически движения, които се противопоставят на ЕС и политиката му. Повечето от тях са в десния политически спектър. Това означава, че освен икономическите им притеснения, те искат да възстановят граничния контрол, за да ограничат имиграцията. Опозиционни движения се появиха и отляво – Подемос в Испания и разбира се, Сириза в Гърция. Лявото има същите притеснения като дясното, като изключим расовата окраска. Но важното е това: на Гърция се гледаше като на провинция, но всъщност тя е острието на европейската криза. Тя бе първата, изправена пред фалит, първата, която наложи политика на икономии и първата, която избра правителство, обещало да спре орязването на разходи. Леви или десни, тези партии заплашват традиционните европейски партии, които все по-голяма част от средната класа разглеждат като съучастници на Германия в създаването на режим на орязване на разходите.
Сириза направи позицията си за ЕС по-умерена, както партиите са свикнали да бъдат по-умерени по време на избори. Но позицията ѝ е, че тя ще договори нова програма за изплащане на гръцкия дълг на европейските кредитори, която ще премахне тежестта от гърците. Има причина да се вярва, че те могат да успеят. Германците не се интересуват дали Гърция ще изостави еврото. От друга страна, Берлин е ужасен, че има политически движения, което могат да попречат или да прекратят свободната търговска зона в Европа. Целта на десните партии да ограничат трансграничното движение за работещи вече представлява открита покана за край на свободната зона за труд. Но Германия, пристрастена към износа, има крайна нужда от тази зона.
Това е една от точките, които хората пропускат. Те се притесняват, че страните ще се изтеглят от еврото. Както Унгария показа, когато поевтиняването на форинта постави гражданите в опасност от неизплащане на ипотеките си, държавата имаше силата да защити гражданите си от дълга, ако поиска. Гърците, независимо дали вътре или извън еврозоната, също могат да използват тази сила. Освен структурната невъзможност да изплатят дълга си, те също така не могат да си позволят и политическата цена. Партиите, които подкрепяха политиката на икономии в Гърция, бяха смазани. Основните партии в други европейски страни видяха какво се случи в Гърция и са наясно с растящата сила на евроскептицизма в собствените си страни. Възможността тези партии да се съобразят с тези тежести зависи от гласоподавателите, а политическата им база се смалява. Рационалните политици не отхвърлят Сириза като малък играч.
Проблемът не е еврото. Първият истински проблем е ефектът от структурните или неструктурни фалити върху европейската банкова система и как ЕЦБ ще се справи с това. Вторият и по-важен въпрос е за бъдещето на зоната за свободна търговия. Отворените граници изглеждаха като добра идея в годините на просперитет, но страхът от ислямистки тероризъм и страхът от конкуренция за намаляващите работни места прави жизнеността на тези свободни граници да изглежда все по-малка. И ако страните могат да издигнат стени за хората, защо да не издигнат стени за стоките, за да запазят собствените си индустрии и работни места? В дългосрочен план протекционизмът вреди на икономиката, но в Европа има много хора, които нямат дългосрочен план, които са изпаднали от професионалните класи и които се безпокоят за това как да изхранват семействата си.
За Германия, която е зависима от свободния достъп до европейските пазари, за да поддържа експортната си икономика, загубата на еврото би било загуба на инструмент за управление на търговията в и извън еврозоната. Но появата на протекционизъм в Европа би бил бедствие. Германската икономика би изпаднала в криза без този износ.
Според Фридман в Европа в момента има три основни двигателя. Първият е желанието за контрол на границите – на думи за контрол над ислямистките терористи, но реално за ограничение на цялата работна сила, включително на мюсюлманите. Вторият е даването на власт на държавите в Европа от ЕЦБ, която прокара своята програма за количествено улеснение през националните банки. Те ще могат да купуват единствено дългове на своята страна. Третият е, че съществува политическата реалност, който се променя под нозете на Европа.
Въпросът за Европа сега не е дали тя ще успее да запази сегашното състояние, а колко радикално ще се промени. И най-сериозният въпрос е дали Европа, неспособна да запази съюза, ще види завръщане на национализма и възможните последствия.
Дори да заговорим за война в Европа щеше да бъде невъзможно преди няколко години и за мнозина и днес е смешно. Но Украйна е част от Европа, както беше и Югославия. Увереността на Европа, че всичко това е зад гърба ѝ, чувството за европейска изключителност може да е правилно. Но докато европейските институции се разпадат, все още е прекалено рано да се запитаме какво следва. Историята рядко представя отговора, който очакваме – и със сигурност не отговора, за който се надяваме.
преди 9 години Коментара по-голу важи за статията: http://***.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/gyrciia--tiktakashtata-bomba-za-evropa-188510/#comment-newestизтрийте моля. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Пише се "В който и да е от възможните сценарии", а не "В който и да е от възможните сценарий".Научете го тоя български най-накрая. Големи хора станахте, не сте в 3-ти клас. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да и аз съм подчертал, че това си е моята позиция по въпроса. Оценявам риска като много висок от социални и политически сътресения (респективно сериозни въпросителни пред оцеляването на съюза) при сценарий на депресивна спирала в южните държави. А такъв сценарии е мн вероятен, ако в момент като настоящия, се налагат рестрикции... може би ще се съгласиш, че нещата стават трудно предвидими при свиване с 20% на икономиките и скок на безработицата до 25% повсеместно на юг.За TAFTA ми се струва, че недооценяваш , какво предимство на своя страна имат щатите с това, че валутата им е резервна за света, а от там също така и силата на банковата им система. Други признаци по които може да се съди за това, кой потенциално ще извлече повече ползи е че именно щатите са активната страна в предвижването на споразумението, а самите преговори не се "осветяват" особено. Не забравяй също така, че Германия не е ЕС , т.е. Германия теоретично може да спечели от споразумението , но ЕС като цяло да загуби. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Момента, в който излезнат от Еврозоната, ги чака такава зверска инфлация, че ще им се завие свят за 10 години.Съзнава го и Ципрас. Ще се изненадате как ще се съгласи в бъдеще на компромиси.Пак казвам, че това е моето мнение и не ангажирам никого с него. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ще ти кажа моето мнение по въпроса. Не ангажирам никого с него.1) ЕС ще продължи да съществува под една или друга форма. Може би няма да е в този му вид, но повярвай ми европейските държави много добре съзнават това, което съм написал по-долу.2) Това транс-атлантическо споразумение според мен съвсем не е толкова близо, защото и САЩ са наясно, че могат да си вкарат автогол с него. Нека позволят на немците да вкарат на американския пазар стоките си без мито и ще видим кой кого. Затова САЩ няма да бързат да сключат каквото и да е споразумение с ЕС в този му вид.3) Проблема са не рестрикциите, а това, че доста европейски държави се облажиха със социални придобивки от ЕС и сега не им е никак лесно да ги пуснат (за примери от Гърция, Испания и Португалия мога доста да давам, а съм сигурен, че и ти можеш).Без реструктуриране няма да мине, но няма как да се избегнат рестрикции в социалните придобивки в тези държави.Но имай в предвид, че тези държави са много наясно с всичко това. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Много по трудно е обаче за САЩ да търси достъп до пазари в ЕС като цяло, отколкото в отделни страни от него."........................Бъркаш, щатите въобще не изостават от плановете и графика си - справка интензивната работа по транс-атлантическото споразумение. Има и още нещо съществено в анализа, с което съм съгласен : целия южен фланг на ЕЗ (Порт, Исп, Фр, Ит, Гр) са с неустойчиви нива на дълговете, предвид отношението дълг към БВП, структурата на икономиките и депресивната фаза в която се намират. Ако при тази комбинация от фактори се отиде на рестрикции, вместо реструктуризация на дълга - шансовете пред оцеляването на валутния съюз смятам, че рязко падат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Та за Фридман популисти като Ципрас са добре дошли, с оглед на това да оплюят здраво Еврозоната. Погледнете реално, в статията има поне две противоречия, които се виждат и без да си познавач на нещата. Как Германия ще иска да продължава да си продава стоката в Гърция и същевремено ще ги кара да си свиват бюджета???Статията не е срещу Германия, а срещу ЕС. Германия просто е стожера на ЕС. Ако ЕС се разпадне, то БВП на Германия би бил 25% от този на САЩ, но сега БВП на ЕС е с 20% по-висок от този на САЩ.Тук приятели става дума за пазари и достъп до пазари. Това се цели с целия този популизъм.А че Германия търси достъп пазари за продукцията си е ясно на всеки. За това са били двете Световни войни. Много по трудно е обаче за САЩ да търси достъп до пазари в ЕС като цяло, отколкото в отделни страни от него. Това им е големия проблем. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Знаете ли, преди да се дават коментари за статията е добре да се знае от кого се черпи информацията и какви са целите му.В случая тоова е Джордж Фридман, американски политолог - директор на Стратфор.Чел съм 3 книги и още няколко труда на г-н Фридман, където многократно е прогнозирал разпад на Еврозоната, западане на бившите Велики Сили - Германия и Франция, конфронтация на Източен Китай с вътрешността и така дестабилизиране на страната, Втора Студена Война между Русия и САЩ, която ще започне с опит на Русия за присъединяване на Балтийските Републики. Новите Велики сили на Европа щели да бъдат Полша и Турция, а в по-далечно бъдеще Мексико. САЩ разбира се ще бъдат още 200 години хегемон на Земята.Истината е, че този човек е субсидиран да промива мозъци по този начин, както го правят и редица други хубавци.Погледнете реално на нещата. САЩ в световен мащаб имат един сериозен противник и това е ЕС, който има по голя БВП и съответно пазар от тях. Следващите са Китай и след това Япония.Т отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Добра статия! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не знаем, защото не сме чели!Ти кажи, явно влизаш там всекидневно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар