Гърция отново е в новините. Това обаче не трябва да изненадва никого. Би било наивно да се мисли, че гърците ще искат да са роби на дълговете си вечно, пише в свой анализ икономистът от Mises Institute Франк Нолънбек.
Въпреки всички приказки как Гърция ще бъде принудена да напусне еврозоната реално няма механизъм, с който страните от Европейския съюз (ЕС) да могат да принудят една страна да напусне валутния блок. Това е стандартна тактика, с която правителствата подмамват хората да се откажат от свободата си в замяна на малко повече сигурност.
В момента Гърция дължи малко над 300 млрд. евро на различни кредитори. Около 200 млрд. евро се дължат на институции от еврозоната – Европейския фонд за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност, които събират средства благодарение на гаранции от еврозоната. Останалата част се дължи на Международния валутен фонд, Европейската централна банка (ЕЦБ) и на частни кредитори.
Според Нолънбек ако Гърция фалира, това ще се държи най-вероятно на задълженията към членовете на еврозоната. За да се свали дългът на Атина до управляемо ниво, ще бъде нужно отписване на поне 150 млрд. евро.
Естествено такова отписване ще означава, че гаранциите ще влязат в сила. Политиците от Европа в момента са в паника, тъй като това би бил момент, подобен на фалита на Lehman Brothers, който активира финансовата криза през 2008 г. Испания, Италия и Франция са гарантирали около 50% от този дълг. Един фалит би довел до значително увеличение на дълга на всяка от тези страни. Това най-вероятно би бил повратният момент за Италия, чийто настоящ дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е над 130% и има няколко десетилетия практически без растеж.
Спасявания на банки и произтичащите от това банкови кризи стават все по-вероятни. ЕЦБ най-вероятно ще трябва да се намеси, за да монетаризира дълга на тези страни. Натискът върху Германия да напусне еврозоната би бил огромен.
Всъщност Гърция е на шофьорското място. В момента тя отчита първичен излишък. Историческите данни показват, че когато една страна достигне такава ситуация е много вероятно тя да фалира в следващите две години. През 1947 г. списание Time цитира следните думи на икономиста Джон Мейнард Кейнс: „Ако дължиш на банката хиляди, тогава имаш проблем. Ако дължиш на банката милиони, тогава банката има проблем“. В сегашната ситуация Европейският съюз има проблем.
Германия заплаши да блокира отпускането на допълнителни средства, ако Гърция отмени или забави настоящите реформи. Това също е блъф. Ако сме научили нещо от европейските правителства, това е, че те нямат характер и винаги ще вземат лесното решение. Гърция най-вероятно ще вземе още пари от ЕС, за да плати лихвите и главницата с обещание да проведе реформи. Това разбира се противоречи на един от основните финансови уроци – не хвърляй добри пари при лошите.
В Европа ние постоянно слагаме временни превръзки на неизлечимо болния пациент. Кризата може да бъде забавена като само ще стане по-лоша в бъдеще. Просто не можеш да решиш проблем с дълга със създаване на нов дълг.
Един ден цялата система ще се срине. С изключение на Унгариядържавните разходи като процент от БВП се увеличават всяка година навсякъде в ЕС от финансовата криза от 2008 г. насам. За 28-те страни от Евросъюза правителствените разходи достигнаха 49% от БВП през 2013 г. спрямо 45,5% през 2007 г. За Гърция съотношението се увеличи от 46,8% през 2007 г. до 59% през 2013 г. Толкова за илюзията за орязване на разходи.
Неразумно е да се вярва, че ръстът ще се завърне, когато управляваш икономиката в посоката на комунистическа Куба вместо капиталистическия Сингапур. Марио Драги говори за реформи като например промяна на трудовото законодателство към по-гъвкаво. Това щеше да бъде смешно, ако той не беше сериозен. Истинският проблем е векът на социалистическа намеса във всичко и ставаща все по-всеобхватна от 60-те години на миналия век. Не можеш да поправиш системата. Трябва да я разрушиш, започвайки от основите ѝ.
От 2003 г. до 2013 г. Франция изпитваше постоянна „инфлация на законите“. Да вземем например законите за ползване на земя. От 80-те и 90-те години на миналия век природозащитниците успяха с помощта на институциите на ЕС да издигнат планина от регулации. Използването на земя трябва да пасва на правителствения урбанизационен план, да отговори на планина от ограничения като закони за крайбрежната ивица, закон за мократа земя, закони за биоpазнообразието и закони за защита на природни зони. Земята за строителство близо дори до малки градове може да е до 1000 пъти по-скъпа от земеделската земя. Тези по-високи цени и хилядите други ограничения доведоха частното строителство във Франция до пълен застой.
При правителствени харчове в много европейски страни на нива над 50% от БВП мнозинството от хората работят за правителството или зависят от правителството. Почти половината от заемите, които вкараха Гърция в този капан, бяха за привличане на гласове на работещите в публичния сектор чрез увеличаване на заплатите им. Въпреки това дори и днес заплатите в държавния сектор в Гърция едва са помръднали. Ако гръцката крайнолява партия СИРИЗА спечели предстоящите избори, тя обеща да отмени минималните орязвания на заетостта в публичния сектор, които бяха приети.
Европа спаси Гърция, за да спаси банкерите си. Без помощта Гърция щеше да фалира и да се завърне към драхмата. Тя щеше да бъде принудена драстично да намали заплатите и бонусите в държавния сектор. Щеше да ѝ се наложи да ореже увеличенията на заплатите, които я вкараха в дълговия капан. Сега Гърция може да потопи цяла Европа, а европейският данъкоплатец и гражданин не знаят какви трудности ще ги сполетят скоро. И всичко това - за да се премести богатство от нямащите към имащите.
За съжаление икономическата платформа на крайнолявата партия на Алексис Ципрас ще направи икономическата ситуация много по-лоша. Не можеш да отмениш икономическия закон за недостига на ресурси. Същото е валидно и за икономическата платформа на „Подемос“ в Испания и Националния фронт във Франция. Дръжте се, тъй като навлизаме в бурно бъдеще за Европа. А не трябваше да става така...
22:40 | 13.09.22 г.