Ще проработи ли "Първият закон на петрополитиката" в Русия?

Преди пет години Томас Фрийдман формулира известния си „Първи закон на петрополитиката“, позовавайки се на изследвания, показващи тенденцията страните производителки на петрол да стават по-репресивни и агресивни с покачването на цената на петрола. Засилващият се авторитаризъм и болестен национализъм в Русия през последното десетилетие изглежда, че потвърждават теорията. Изобщо не е сигурно обаче дали законът ще проработи и в двете посоки. В Русия има сериозен скептицизъм дали продължаващият спад в цените на петрола ще обърне посоката на махалото на политическите процеси в страната, твърди анализаторът Леонид Бершидски за Bloomberg.

Фрийдман описва Първия закон така:

Цената на петрола и нивото на свободата винаги се движат в противоположни посоки за богатите петролни държави. Според Първия закон на петрополитиката, колкото по-високи са световните цени на суровия петрол, толкова повече свободата на словото, свободата на медиите, свободните и честни избори, независимата съдебна система, върховенството на закона и независимите политически партии отслабват. И тези негативни тенденции се подсилват от факта, че колкото повече расте цената, толкова по-малко чувствителни са петролните лидери за това какво мисли или казва светът за тях.

Съответно, съгласно Първия закон на петрополитиката, колкото по-ниска е цената на петрола, толкова повече петролните държави са принудени да направят стъпка към по-прозрачни политическа система и общество, да бъдат по-чувствителни към гласовете на опозицията и по-фокусирани върху изграждането на правните и образователни структури, които ще увеличат възможността на хората им, мъже и жени, да се конкурират, да създават нови компании и да привличат инвестиции от чужбина. Колкото по-ниско пада цената на петрола, толкова повече петролните лидери се вслушват в мнението на външния свят.

Фрийдман е може би най-красноречивият, но далеч не първият поддръжник на тази теория. Още през 2011 г. Майкъл Рос от Университета в Калифорния предложи солидни доказателства за това, че приходите от петрола са обратнопропорционално свързани със силата на демократичните институции. Обяснението му бе базирано на финансовата независимост на петролните държави от желанията на мнозинството от техните народи. Тенденцията е правителствените харчове да се фокусират върху финансово покровителство и върху предотвратяването на появата на активни социални класи, искащи сами да определят собствената си съдба.

Ако изследването на Рос бе по-популярно в Русия, либералите там биха могли да се подготвят за промяната в стила на управление на президента Владимир Путин. Постепенно той ставаше по-авторитарен, започвайки в началото на века, когато започна десетилетното увеличение на цената на петрола.

Следствие от Първия закон е тенденцията петролните държави да се държат агресивно зад граница. През юли Кулън Хендрикс от Университета в Денвър публикува статия, която показва, че „при цена над 70 долара за барел петролните държави са значително по-податливи към започване на диспути от непетролните държави“. Хендрикс твърди, че тенденцията при петролните държави е да харчат значителни суми за сигурност, за да пазят своите оскъдни ресурси. След това те използват силните си въоръжени сили, за да нападат други, тъй като имат чувство за безнаказаност.

В скорошна статия за Washington Post Хендрикс използва откритията си и тези на предшествениците си, за да обясни перченето на Русия, Иран и Венецуела при високите цени на петрола. Също така той предупреждава, че рязък спад в цените на петрола може да не направи света по-мирен. Появилата се като резултат несигурност в петролните държави ще ги направи уязвими за екстремистки фракции като Ислямска държава или в случая на Русия местни сепаратисти и ислямистки групировки.

„Прекалено много ли ще е да искаме щастлива среда?“, пита се Хендрикс. Условията за „щастлива среда“ изглежда съществуват сега. Петролът се търгува за под 70 долара за барел. С други думи, не прекалено ниско, за да потопи в неуправляем хаос Русия и повечето големи държави производителки на петрол, с възможното изключение на Венецуела. Ако теорията на петрополитиката, подкрепена от десетилетия данни, има някаква възможност да предсказва бъдещето, скоро Русия би трябвало да започне да предприема по-либерална вътрешна политика и да намали външната си агресия.

Засега Путин залага на чувството на патриотизъм, за да забави този курс. Руският президент се обърна към народа с призив стоически да стегнат коланите, така че Родината да може да запази геополитическите си амбиции. Московчани, с които авторът е контактувал, описват тази маневра като залог на цената на петрола. Путин и вътрешният му кръг се надяват, че цената ще скочи в близките година или две. Това ще позволи на Русия да подсили валутата си, да възобнови харчовете за финансово покровителство до предишните нива и да продължи да пръска пари за армията и полицията. „Ако ние сме в цикъл на ниска цена, който ще продължи между пет и седем години, Путин и системата му ще бъдат изличени“, твърди съветник в администрацията на бившия президент Дмитрий Медведев. „Не знам с какви средства, но в дългосрочен план, хората ще откажат да свиват коланите си, тъй като предложената от Путин идеология не е достатъчно привлекателна“.

Това би било потвърждение на теорията, според която евтиният петрол насърчава демокрацията и възпира авторитаризма. В крайна сметка, това се случи на Съветския съюз само след няколко години на ниски цени на петрола в края на 80-те години на миналия век. Ако петролът остане евтин, истинският тест за Путин ще дойде през 2016 г. Ако комбинацията от репресии и националистическа реторика го остави достатъчно популярен или всяващ страх, което не е ясно, тъй като социологическите изследвания са невъзможни за разгадаване, Първият закон на петрополитиката може да има нужда от ревизиране. Ще трябва да бъде добавено изключение за притиснат в ъгъла диктатор, който все пак успява да се задържи.