Осем месеца след като Руската федерация присъедини Крим към своята територия, финансовите последици от това все още се усещат на полуострова, пише Ройтерс.
Хиляди граждани на Крим имат ограничен или никакъв достъп до спестяванията си. Загубите за украинските банки продължават да се трупат, докато заеми на стойност милиарди долара в региона не биват обслужвани. Адвокатите на банките пък подготвят правни действия срещу Русия, която конфискува много от техните сгради, оборудване и пари.
Междувременно Крим е попаднал в нещо като паралелна реалност. Повечето банкомати вече не приемат банкови карти, освен руски, докато с чуждите кредитни карти не може да се купи нищо. Повечето чужди мобилни телефони не получават сигнал, а дори и да имат покритие, обаждането до други жителите на Крим се оказва доста сложно, тъй като повечето от тях трябваше да сменят номерата си, понеже услугите на украинските оператори в региона бяха прекъснати.
След присъединяването на Крим Русия на практика срина съществуващата банкова система в региона, принуждавайки украинските банки да затворят, премахна украинската валута и набързо замени мрежата за банкиране на дребно. Последвалото финансово сътресение навреди на много бизнеси и усложни живота на хиляди жители, карайки ги да преминават през кафкианска бюрокрация, за да си получат парите.
Ситуацията се влоши през април, когато по време на телевизионно предаване на зададен към него въпрос Владимир Путин на практика посъветва гражданите на Крим с кредити към украински банки да не си плащат вноските, както и стана.
„Ако държавният глава им каже да не си плащат, защо да го правят?“, коментира Александър Дубилет, председател на „ПриватБанк“, която има отпуснати заеми на стойност над 1 млрд. долара в Крим.
Общо украинските банки са имали заеми за около 1,8 млрд. долара към физически и юридически лица в Крим до присъединяването на полуострова към Русия, по данни на Централната банка на Украйна.
Андрий Пишний от „Ощадбанк“ пък споделя, че 99,99% от заемите на банката в Крим, на стойност над 500 млн. долара, сега са просрочени.
Рязкото повишаване на броя на лошите кредити пък затруднява изплащането на депозитите от страна на украинските банки, според член на Украинската централна банка. Фактът, че руснаците са завзели повечето от техните клонове, офиси и документи, също не помага. „За да работим ефективно, имам нужда от достъп до клоновата ни мрежа, банкоматите ни, документите и архивите ни“, коментира Пишний.
От правна гледна точка банките трябва да върнат парите на вложителите си от Крим, тъй като Украйна не признава присъединяването на областта към Русия, посочи заместник-гуверньорът на Украинската централна банка Олександър Писарук. Наличието на просрочени заеми за стотици милиони долари обаче затруднява процеса. „Ако трябва да изплатиш вложенията, но кредитите ти не биват обслужвани, имаш дупка в капитала“, обясни той.
За да помогне на кримчани, Москва компенсира вложителите със сметки в украински банки чрез фонд, гарантиращ депозитите в руските банки. По данни на Фонда за защита на вложителите в Крим, който е част от руската Агенция за гарантиране на влоговете, към 6 ноември са изплатени над 500 млн. долара на 196,4 хил. вложители.
Компенсацията обаче е ограничена, като фондът има лимит от 15 хил. долара за една банкова сметка. Новият заместник-премиер по икономическите въпрос на Крим Евгения Бавикина каза, че се надява фондът да изплати останалите пари на вложителите чрез продажбата на конфискуваното от украинските банки имущество. Освен това правителството на Крим препоръчва на хората да изплащат кредитите си на фонда, вместо на украинските банки.
Бавикина посочи, че фондът е компенсирал повечето хора, които са подали заявление за това. В хиляди случаи обаче се оказва трудно да бъде потвърдено колко пари има в даден депозит. А при липсата на останали работещи клонове на украинските банки в Крим, до нужните за потвърждаване регистри обикновено няма достъп, споделят кримчани.
19:05 | 07.09.22 г.