Украйна е опустошена от война, което утежнява икономическата и финансовата ѝ криза. Тя се нуждае от сериозни реформи, както и от значителна международна помощ, не само кредити, а и щедри дарения. Спешната ситуация изисква нов план "Маршал".
Днес, както и през 1947 г., звучат правдиво думите на държавния секретар на САЩ Джордж Маршал: "Логично е, че САЩ трябва да направят каквото могат, за да помогнат за възстановяване на нормалното икономическо здраве на света, без което не може да има никаква политическа стабилност и никакъв гарантиран мир". Но днес бремето лежи върху Европейския съюз (ЕС).
Националната банка на Украйна предвижда спад на икономическото производство с 10 на сто тази година. След това бюджетният дефицит ще скочи до 15 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), а догодина държавният дълг ще надхвърли 100% от БВП. Украинската валута вече беше обезценена с 60 на сто, което повиши инфлацията до 19 на сто. Класическият цикъл на обезценяване и инфлация приближава и може да доведе до финансов колапс.
За нуждата от план "Маршал" се заговори след разпадането на СССР, но тогава нямаше военни опустошения, никаква военна заплаха и нямаше особена нужда от нов западен съюз. Днес всички те са налице, което дава пет добри причини за план "Маршал" за Украйна, пише в свой анализ Андерш Аслунд, бивш съветник на украинското правителство и старши научен сътрудник в Института "Питърсън" за международна икономика.
На първо място, причината за икономическата катастрофа е войната, която Кремъл започна срещу Украйна на 27 февруари, когато беше назначено сегашното правителство. Руски оръжия взривиха електроцентралите в Донбас и това доведе до спиране на помпите в каменовъглените мини, които бяха наводнени.
През август и септември украинското производство на въглища спадна наполовина, а производството на стомана спадна с една трета. На 13 септември премиерът Арсений Яценюк оцени щетите от войната върху инфраструктурата на 9 млрд. долара, а оттогава те продължават да растат значително. Хуманитарната криза в Донбас изисква западна хуманитарна помощ.
Второ, също като Европа след Втората световна война, Украйна трябва да възстанови държавата и икономиката си. След демократичния пробив през февруари, избирането на президента Петро Порошенко на 25 май и парламентарните избори тази неделя, Украйна ще е готова за тази гигантска задача. Ако ЕС приема сериозно неотдавна ратифицираното споразумение за асоцииране с Украйна, трябва да го покаже сега.
Трето, ако необходимият капитал се осигури под формата на кредити, Украйна няма да е финансово устойчива. През април Международният валутен фонд сключи двегодишно стендбай споразумение с обща международна подкрепа от 33 млрд. долара за две години, от които самият МВФ ще осигури 17 млрд. долара. Но почти целия обем на тази "помощ" се състои от кредити, които Украйна трябва да връща.
В анализ на устойчивостта на дълга през юли МВФ прогнозира, че украинският държавен дълг може да достигне 134 на сто от БВП през 2016 г. при шоков сценарий, който е по-мек от сегашната реалност.
Четвърто, оригиналният план "Маршал" целеше да защити свободния свят от военни и диверсионни заплахи на Съветския съюз. Днес Европа отново е изправена пред подобна сериозна заплаха за сигурността, този път от Русия. Европа трябва да се изправи срещу тази заплаха.
И най-накрая, самият Запад се нуждае от нова форма на съюз, предава БТА. НАТО не е достатъчна, а не съществува друг съюз, включващ както ЕС, така и САЩ. Руският президент Владимир Путин от години води агресивна политика чрез газа, търговията, кибертехнологиите, информацията и военните.
Днес ЕС, САЩ, Канада, Япония и други западни страни действат двустранно, за да подкрепят Украйна. Всички те биха спечелили от по-задълбочено сътрудничество. Западът ще трябва да се обедини, за да спре Путин и трябва да го направят сега в Украйна. Защо да насърчава Путин да продължи към Молдова, Грузия и Балканите - а това съвсем не е изчерпателен списък?
Украйна се нуждае от цялата чуждестранна помощ, която може да получи, но тя трябва да е координирана. Затова правителството в Киев създаде работна група за план "Маршал" за Украйна, под председателството на вицепремиера Володимир Гройсман.
Основната разлика с 1948 г. е, че ЕС трябва да поеме водачеството. Съюзът разполага с всички необходими средства. Бившият премиер на Литва Андрюс Кубилюс предложи ЕС да отдели 3 на сто от бюджета си от 1 трлн.н евро за 2014-2020 г., равняващи се на 30 млрд. евро, като дарения за Украйна,
Подходящото време за стартиране на план Маршал за Украйна е на планираната дарителска конференция през декември, след като новият украински парламент започне работа и бъде съставено ново правителство.