Този ноември ще се навърши една година от началото на украинското протестно движение Евромайдан. То беше провокирано от отказа на бившия президент на страната Виктор Янукович да подпише финализираното след години преговори споразумение за асоцииране с Европейския съюз (ЕС) за сметка на влизането в митнически съюз с Русия.
В контекста на кризата в Украйна, тази начална точка, а именно – първата проевропейска революция през XXI в. и такава против руското влияние, не е за пренебрегване, пише в сайта Project Syndicate бившият германски външен министър Йошка Фишер.
Доста неща се случиха оттогава. Русия окупира и присъедини Крим, а в Източна Украйна пропуски сепаратисти самопровъзгласиха няколко независими републики, влизайки във въоръжен конфликт с украинската армия.
Целта на Русия не е военна окупация на Украйна, а недопускане на политическата и икономическата стабилизация на страната, което би могло да доведе до отделянето на някои региони от нея. Съобразно тази си стратегия руският президент Владимир Путин има на разположение широк набор от средства, включително контрола върху енергийните доставки, които могат да бъдат използвани за упражняване на натиск върху Украйна през зимата.
Европейците трябва да се подготвят за предстоящото развитие на кризата. Путин вярва, че времето е на негова страна и че той все още ще бъде на власт, докато всичките му западни опоненти в лицето на Барак Обама, Дейвид Камерън, Ангела Меркел и Франсоа Оланд вече отдавна ще са слезли от политическата сцена.
Бъдещето на Украйна ще се реши не само на бойното поле, но и на политическата, правната, административната и икономическата сцена. Съдбоносният въпрос е дали тя ще успее да приеме европейския модел. Накратко, Украйна или ще успее да последва примера на Полша, или ще отново ще попадне под руско влияние.
Съдбата на Украйна е жизненоважна от стратегическа гледна точка за Европа, тъй като нейната независимост е важен елемент от следвоенния ред и мирната рамка в Европа. ЕС и неговите членове (с изключение на Полша и балтийските страни) могат да бъдат винени не за това, че подписаха споразумение за свободна търговия с Украйна, а за това, че игнорираха нейната важност в следвоенния европейски ред, свидетелство за което е недостатъчната подкрепа за модернизацията на страната.
Западните политици трябваше да усетят, че Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. беше и предупреждение, и възможност, защото същите идеи и принципи, заради които се води конфликтът в момента, бяха в центъра на събитията и тогава. В края на краищата Оранжевата революция се провали, защото новото лидерство нямаше способността и стимула да проведе дълбоки икономически и вътрешни реформи, което донякъде беше обосновано от липсата на интерес от страна на Запада.
С наближаването на зимата революцията Евромайдан отново достигна този момент и предизвикателствата са същите, каквито бяха и преди 10 години. Ще предостави ли този път Западът на Украйна нужната ѝ помощ, за да се отърси от корупцията и управлението на олигархията в постсъветските ѝ икономика и общество?
Украйна е потенциално богата държава и днес е по-близо до Европа и обратното отколкото когато и да било през историята. Ако тя успее да преодолее постсъветското си наследство, пътят ѝ към ЕС ще бъде разчистен. Освен това изглежда Западът най-накрая си дава сметка за важността на Украйна за бъдещето на реда и мирната рамка в Европа.
Успехът на Евромайдан ще зависи до голяма степен от украинския народ и възможността му да загърби структурите и силите от миналото си, както и от подкрепата и гъвкавостта на Запада, заключва Фишер.