Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за икономическия растеж на България за 2014 г. до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. През май банката прогнозира ръст от 1,9% за българската икономика. Заложеният тогава растеж бе малко по-висок в сравнение с очакванията от януарския доклад на институцията, когато прогнозите сочеха повишение от 1,8 на сто.
Сегашната разлика от 0,4 процентни пункта се отдава „основно на отрицателното въздействие от политическата несигурност и доскорошните вълнения в банковия сектор“.
Дългосрочният ефект от това обаче вероятно ще бъде ограничен благодарение на бързата реакция на властите, отбелязват анализаторите на банката, имайки предвид по-конкретно декларацията за намерението за присъединяване на България към Единния надзорен механизъм в рамките на Европейския банков съюз.
Прогнозата за 2015 г. остава на предишното равнище - за увеличение на БВП от 2%.
Икономиките на Русия и Украйна
Същевременно банката прогнозира свиване на икономиката на Русия през следващата година в резултат от украинската криза, докато за тази година се очаква нулев растеж.
Прогнозата за Украйна е за икономическо свиване от 9% през тази и от 3% през следващата година. Тези очаквания се дължат на размириците в източната част на страната и последиците от тях.
Новите прогнози на ЕБВР са ревизирани леко надолу в сравнение с по-ранните очаквания през май. В най-новия икономически доклад на банката се казва, че „волатилната ситуация в Украйна прави прогнозите изключително несигурни".
Същевременно икономистите на банката издават рязко предупреждение. „По-високите военни разходи в региони на преход в средносрочен план, в отговор на подновените геополитически рискове, може да подкопаят мирния дивидент от разпадането на Съветския съюз“.
„Точно когато редица национални правителства са затруднени във финансово отношение в резултат на световната финансова криза, всяко ново надграждане на военните разходи ще представлява допълнителна фискална тежест, която ще застане на пътя на възстановяването и икономическите реформи", заяви главният икономист на ЕБВР Ерик Берглоф, цитиран в прессъобщение на финансовата институция. „A едно такова отстраняване на мирния дивидент ще бъде нов удар за едно поколение в този регион, което поиска промяна към по-добро", добавя той.
Страните в Централна Европа и Балтийските държави, както и държавите в Югоизточна Европа, се очаква да продължат да се възстановяват с умерени темпове, като положителните влияния от еврозоната само частично ще компенсират по-слабото търсене от страна на Русия и въздействието на забраната за износа на хранителни продукти към тази страна.
Отделно от това в доклада на ЕБВР се подчертава потенциалния положителен ефект за развиващите се европейски страни от бъдещите количествени улеснения (Quantitative Easing – QE) на Европейската централна банка.
„Вземането на решение за QE стана наложително, за да се подкрепи все още крехкото възстановяване в еврозоната, с която голяма част (от Централна Европа и Балтийския регион и Югоизточна Европа - бел. ред.) е силно свързана. Едно ефективно улеснение може да помогне за намаляване на риска при възстановяването на тези региони", се казва в доклада.
11:12 | 13.09.22 г.