Британският Financial Times помества статия на американския аналитик Сюзън Глейсър под заглавие "Путин печели политически от войните и от западните си апологети".
Припомняйки ситуацията около навлизането на колоната с руска хуманитарна помощ в Украйна и реакцията на Киев, че това е "пряка инвазия", авторката се пита какво ще направят сега Вашингтон и неговите съюзници. И посочва, че мнозина ще съветват да не се предприемат прекалено остри мерки, защото Путин умее да манипулира Запада.
Руският президент Владимир Путин е ненадминат в това да дава поле за маневриране на западните си апологети. И така беше от началото на неговото управление, когато бях кореспондент в Москва на в. Washington Post, пише Сюзън Глейсър. Той прие строги мерки срещу независимите медии и срещу магнати като Михаил Ходорковски. Западните му апологети се вързаха на приказките, че просто разчиства бъркотията, която е наследил от предшественика си Борис Елцин и изобщо не му потърсиха сметка за опитите да разруши явно неработещата демокрация, която наследи.
„Не става дума само за умението на Путин да казва на Запада това, каквото той иска да чуе. Той извади късмет както с приятелите си, така и с неприятелите си. Под приятели нямам предвид платените подставени лица или левите му западни апологети, които публично го защитават, въпреки склонността му да нахлува при съседите си и да налага строги мерки у дома.
Не, говоря за много по-опасен вид отношение, от което печели дивиденти Путин, което вирее в западните столици и което преобладава в дебатите как да се отговори на руската агресия, казва авторката. Тези хора не претендират, че путинизмът е велик; не оправдават нарушаването на човешки права или корупцията сред управляващия елит в Кремъл. Обикновено те казват, че са "реалисти". Германия и други части на Европа са просто твърде зависими от руската енергия, за да се изправят срещу Москва. Кой коя част от Източна Украйна контролира пък не е от "национален интерес" за САЩ. Ескалацията може да доведе до много по-опасна криза, твърдят те, навръх стогодишнината от избухването на Първата световна война“.
Естествено, превземането на Кримския полуостров и свалянето над Украйна на самолета на Malaysia Airlines с доставена от Русия ракета земя-въздух предизвика истински отговор – санкции срещу руския финансов и енергиен сектор.
Вярно е обаче и това, че макар Обама решително да настоява за икономическо отмъщение, той даде ясно да се разбере, че по-агресивни военни мерки са малко вероятни. Обама се възпротиви дори срещу мерки като разполагане на повече военни в Източна Европа и подсилване на украинските въоръжени сили.
За жалост, добра новина за Кремъл явно са и засилващите се кризи другаде по света, тъй като Обама и неговото правителство просто няма да имат капацитета да се концентрират върху войната в Украйна, освен ако не бъдат принудени, посочва Сюзън Глейсър, имайки предвид нестабилността на и джихадистите от "Ислямската държава".
Още подобни световни новини четете в Dnes.bg
/БТА/
05:29 | 12.09.22 г.