Дори и никой да не си представя, че едно продължително примирие в Газа само по себе си ще донесе някакъв пробив в разрешаването на конфликта между Израел и Палестина, заинтересованите страни неуморно се опитват да прекратят огъня.
Когато обърнем поглед към влошаващата се ситуация в Източна Украйна обаче, основните играчи САЩ, Европейският съюз (ЕС) и Русия не само не успяват да договорят примирие, но и отказват да работят за постигането на решение, което за разлика от случая в Близкия Изток, може да бъде намерено много по-лесно, пише бившият британски дипломат и управителен директор в Trustedsources Кристофър Гранвил за Project Syndicate.
Единственото, което трябва да се направи, е да се внесе изменение в украинската конституция, което значително да възпрепятства присъединяването на страната към който и да е военен съюз, бил той НАТО или доминираната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (CSTO). Решението за обвързване с такъв съюз например или дори за съгласието на държавата на нейната територия да бъдат разполагани чужди военни сили, би могло да изисква одобрението на квалифицирано мнозинство от, да кажем, 2/3 от избирателите или регионалните власти.
Въвеждането на подобно изискване би било равнозначно на даването на право на вето на двата украински лагера – проруската източна част от страната и клонящата към НАТО и ЕС западна част. В резултат Украйна ще остане необвързана във военно отношение, което ще отразява и общата воля на целокупния украински народ.
Този подход съответства на принципа за позволяване на Украйна да „начертае собствения си път”, който американският президент Барак Обама посочи при последното разширяване на санкциите срещу Русия. Преди всичко той би позволил на разделените украинци да живеят в мир помежду си.
Разбира се, позицията на Украйна може и да се промени в бъдеще, водена от културни, демографски или икономически причини, които да способстват за постигането на необходимото съгласие за напускане на неутралитета. Важното в случая е, че конституцията ще изисква квалифицирано мнозинство за подобно решение, вместо резолюция, която лесно може да бъде отхвърлена, каквато парламентът прие през 2010 г. В една толкова дълбоко разединена страната присъединяването към НАТО с обикновено мнозинство неминуемо би довело до вълнения, независимо от реакцията на Русия.
Подобно решение би могло да включва и други, не толкова противоречиви елементи, като допълнителни правомощия за регионалните власти в Източна Украйна, които те да могат да упражняват на руски език. Освен това Русия може да бъде убедена да приеме икономическото обвързване на Украйна с ЕС в замяна на насрещни гаранции за използването на украинското споразумение за свободна търговия с ЕС като заден вход за навлизане на европейските стоки на руския пазар.
В момента Западът разчита на все по-твърди санкции, които да убедят руския президент Владимир Путин да оттегли подкрепата си към украинските бунтовници и след като съпротивата им бъде премахната, украинското правителство да диктува какво ще се случва в страната. Съдейки по 14-те точки от мирния план на президента Петро Порошенко, ограничените отстъпки, които ще бъдат направени, няма да включват правото на вето на Източна Украйна относно установяването на военен съюз със САЩ.
От своя страна Русия се опитва да поддържа бунтовниците, защото има достатъчно козове, с които да си осигури неутралитета на Украйна по време на мирните преговори, които ще дойдат рано или късно. Имайки предвид, че неутралитетът не е в разрез с руските интереси, за разлика от продължителните санкции, Кремъл няма убедителна причина да отхвърли евентуален изход, според който Украйна остава стратегически необвързана.
Със сигурност обаче намеренията на Путин в Украйна не се свеждат само до предотвратяване на установяването на антируски военни сили в страната. Ако неговата цел е анексирането на по-голяма част от украинската територия, тогава вероятно той ще отхвърли подобно решение, дори и ако Украйна го приеме.
Има достатъчно основания обаче да вярваме, че Путин ще е доволен от неутралитета на Украйна, докато тя остава извън НАТО и зачита руската идентичност на източните региони. От руска гледна точка надпреварата с ЕС за привличането на Украйна към една от двете търговски общности е незначителна, в сравнение с целта за недопускането на НАТО, съответно САЩ, в страната.
В Украинската криза, за разлика от тази в между Палестина и Израел, няма нужда преговарящите да се задоволяват с крехки споразумения. Те имат възможност за разрешаване на кризата, която достига до нейните корени и едновременно гарантира целостта на украинския суверенитет, и намалява стратегическата несигурност на Русия. Това е и решението, което страните трябва да гонят.
23:53 | 13.09.22 г.