Акционерите в национализираната петролна компания ЮКОС спечелиха съдебната битка срещу Русия в едно от най-големите по рода си търговски съдебни дела, съобщава Ройтерс, като се позовава на публикация във в. Комерсант.
Москва ще трябва да плати 50 млрд. долара заради национализирането на активите на дружеството, посочва информационната агенция. Искът обаче беше за 114 млрд. долара.
Постоянния арбитражен съд в Хага ще обяви по-късно в понеделник, че Русия трябва да плати компенсацията на бившите акционери в компанията, след като най-големият производител на петрол в Русия бе национализиран.
Присъдата по делото, което се проточи в продължение на почти десет години, се очаква да бъде обявена на фона на най-дълбокия разрив между Запада и Изтока от края на Студената война насам.
Делото в Хага беше заведено от дъщерни дружества на базираната в Гибралтар Group Menatep – компанията, чрез която Михаил Ходорковски контролираше ЮКОС. В момента групата съществува под името GML, като Ходорковски не е акционер в нея.
Ходорковски беше арестуван през 2003 г. и осъден за кражба и укриване на данъци през 2005 година. Компанията му беше раздробена и национализирана, повечето ѝ активи бяха прехвърлени на Роснефт, в момента управлявана от приближения до руския президент Владимир Путин Игор Сечин.
Съдът постановява, че Русия е нарушила международната енергийна харта, приета през 1991 г. В решението се посочва, че обезщетението трябва да започне да се изплаща от 2 януари 2015 г. В противен случай Москва е изправена пред нарастващи лихви по обезщетението.
Предвижда се средствата да бъдат поделени между акционерите. Най-големият дял от обезщетението трябва да отиде у Леонид Невзлин, който избяга в Израел, за да не бъде преследван в Русия. Той притежаваше 70 на сто от компанията, след като Ходорковски прехвърли своята част на Menatep. Останалите са Платон Лебедев, Михаил Брудно, Владимир Дубов и Василий Шакновски.
Според информациите на вестника Русия ще обжалва решението. Москва настоява, че то е неоснователно, тъй като Енергийната харта е подписана от премиера Виктор Черномирдин през 1994 г., но тя така и не е ратифицирана от парламента на страната.