Прекомерната зависимост от руския газ прави Европа уязвима и ако конфликтът в Украйна ескалира, то източната част на Стария континент ще бъде под най-голям риск, смятат анализатори.
Както Европейският съюз (ЕС), така и Съединените щати заплашиха да разширят санкциите си срещу Русия, ако Москва продължи да подкрепя проруски настроените активисти в източната част на Украйна. Наложените досега санкции включват визови забрани и замразяване на активи на компании и лица, приближени до руския президент Владимир Путин.
Въпреки това представители на Вашингтон призоваха за по-строги санкции, които да засегнат силата на руската индустрия, която е отговорна за около една четвърт от икономиката на най-голямата по територия страна в света.
Подобни санкции все пак заплашват да засегнат и Европа, имайки предвид, че Русия предоставя около една четвърт от използвания на територията на Стария континент природен газ, предава CNBC.
По думите на Хенинг Ескушен, ръководител на звеното за научни изследвания за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в Erste Bank, зависимостта от руските енергийни доставки на източната част на Стария континент е най-големият риск за региона на фона на продължаващата криза.
"Виждаме зависимостта от доставките на природен газ като основен риск към момента", посочи експертът в доклад относно перспективите пред ЦИЕ за третото тримесечие.
Най-зависими, логично, са страните, които от географска гледна точка са позиционирани най-близо до Руската федерация.
"България ще бъде най-засегнатият член на ЕС, като страната внася целия си природен газ от Русия. Италия и Германия са по-малко уязвими, тъй като и двете страни са диверсифицирали доставчиците си", посочи базираният в Прага икономист Томас Холинка в доклад за Moody's Analytics.
Друг от бившите съветски сателити – Словакия, също е сред най-уязвимите, тъй като страната е почти изцяло зависима от вноса на природен газ, от който 83,5% идва от Русия. Подобна е и ситуацията в Унгария, в която три четвърти от използвания природен газ е вносен, като целият също идва от Русия.
"В Източна Европа само Румъния има достатъчно вътрешно производство, за да издържи на сътресения", отбеляза Холинка.
Тъй като около 60 на сто от износа на природен газ от Русия минава през Украйна, една евентуална ескалация на конфликта също може да удари европейските енергийни доставки.
"Ако конфликтът се разпространи в силно индустриализираните източни украински райони, Русия и Украйна може да изпаднат в рецесия, което да доведе до спад в Европа. С оглед на факта, че Русия е основен доставчик на енергия за Европа, основният риск ще бъде прекъсване на електрозахранването или несигурност около газопроводите през Украйна ", каза още Холинка.
През май Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за растежа на няколко страни в Източна Европа, позовавайки се на разпространението на негативните ефекти от Украйна наред с други фактори.
Молдова и Беларус – двете от страните, граничещи с Украйна, отчетоха спад на очаквания растеж за 2014 г. Молдовската икономика се очаква да нарасне с 2% вместо с 3,5 на сто, докато Беларус вероятно ще постигне нулево разширение на годишна база.
"След прогнозата ни от януари 2014 г. събитията около Украйна и Русия провокираха значителна геополитическа и икономическа несигурност, която ще има преки негативни ефекти върху икономиките на двете страни, както и ще има потенциални по-широки последствия за региона като цяло", посочи ЕБВР в своят доклад.
18:52 | 07.09.22 г.