Украйна може да възстанови доставките на вода за Крим, но на този етап властите на полуострова определят цената като неприемлива, предава ИТАР – ТАСС. Според прогнозите увеличението на цената ще бъде 50-кратно.
Припомняме, че на 26 април Киев спря доставките по Северно-Кримския канал, който снабдява Крим с вода от река Днепър. На 14 май украинското правителство обяви, че е склонно да възстанови подаването, но при определени условия – цената ще бъде 3 гривни, спрямо 6 копейки за куб. метър до април. Освен това Крим трябва да изплати и досегашните си задължения за доставките на вода, изчислени от Киев на 1,7 млн. гривни (146,5 хил. долара).
Крим почти изцяло (82%) зависи от Северно-Кримския канал, за да задоволи своите нужди от прясна вода. Годишно на полуострова се потребяват към 2 млрд. куб. метра вода.
Цената за доставка, която се коментира в момента, е неприемлива за Крим и властите мислят за различни мерки. Една от тях е ограничаването на водоподаването за селското стопанство. „В момента за поливане се използват 59% от потребяваната вода. Ако разрешим този проблем, ще открием баланса“, убеден е председателят на Държавния съвет на Република Крим Владимир Константинов.
Близо 2/3 от водата, постъпваща по Северно-Кримския канал, отива за нуждите на селското стопанство. Става въпрос за около 600 – 700 млн. куб. метра годишно. Останалата вода захранва осем водохранилища, някои от които са единствените водоизточници за населени места на полуострова.
Когато доставките на вода бяха спрени през април, властите в Крим бяха категорични, че това няма да засегне жителите на полуострова. Загуби обаче ще претърпи селското стопанство. Първия вицепремиер на Киев Рустам Темиргалиев коментира, че едно от решенията е капковото напояване и страната ще започне програма за внедряване с цел икономия на вода. Реализацията на тези планове обаче ще отнеме поне година.
В Русия не бяха притеснени от ситуацията. „Не виждам голяма трагедия. Има начини да бъде доставена качествена вода, включително и бутилирана. 2 млн. души не са чак толкова голямо население за подобно начинание“, заяви през април председателят на парламентарната комисия по природни ресурси Владимир Кашин.