Когато в неделя Украйна ще гласува за нов президент, на карта е заложено и единството на страната. Константин Калиберда знае това много добре. Въпреки това той не е сигурен дали ще може да отвори 17-то училище в Ханженково, близо до Донецк, където трябва да има изборна секция.
За 47-годишния изборен надзирател това би било новост. Откакто преди повече от две десетилетия Украйна стана независима, Калиберда е винаги готов, когато гласоподавателите трябва да дадат своя глас. Десет пъти той се грижил за това, в изборните дни всичко да е по правилата в малкия град в източната част на страната. Но този път всичко е различно, пише в свой анализ The Wall Street Journal.
„Ние не сме получили никакви инструкции и не сме правили срещи. Обикновено по това време вече имаме списъците с избирателите, но хората от избирателната комисия на областта се страхуват и не си мръдват и пръста", оплаква се Калиберда.
С президентските избори в неделя трябва да се потвърди легитимността на правителството в Киев и да се подкрепи сегашното единство на Украйна. Въпреки това в източната част на страната сепаратистки проруски милиции ще направят всичко възможно, за да се предотврати това.
В повечето части на страната изборните приготовления протичат нормално, съобщават украински правителствени представители и наблюдатели, но на изток, в областите на Донецк и Луганск, тежко въоръжени ренегати пречат на процеса. Русофилските сепаратисти бяха обявили изпълнените с безредици два съседни региони за "независими“ и обявиха, че няма да допуснат провеждането на гласуване в неделя.
В двата региона, в които се говори предимно руски, живеят само около 15 процента от населението на Украйна, което се състои от общо близо 46 млн. жители. Въпреки това обаче тяхното значение се увеличи непропорционално, откакто Русия наблюдава внимателно гласуването в тези области.
Губернаторът в Донецк информира, че почти всички 2500 избирателни секции в областта са готови и ще бъдат отворени за гласуване в изборния ден. Въпреки това обаче официални изборни длъжностни лица твърдят, че около половината от 22-те районни избирателни комисии в региона, под чиято юрисдикция попадат 1 млн. или повече гласоподаватели, са били завладени от проруски бойци или биха могли да попаднат в техни ръце.
Ако Русия все пак признае резултатите от президентските избори в Украйна, това ще даде значителен тласък на новоизлюпеното правителство в Киев. Русия вече приобщи украинския полуостров Крим и разположи по границата с Украйна хиляди войници. Руският президент Владимир Путин се опита през последните дни да намали напрежението. Той заяви, че е дал заповед за оттегляне на базираните на границата с Украйна войници. Освен това Путин засега игнорира исканията на сепаратистите за анексиране и на регионите Донецк и Луганск.
В сряда руският президент обяви, че проектите за политическо легитимиране на лидерите в Киев представляват "позитивни стъпки". Преходното правителство на Украйна пое кормилото в Киев, след като държавният глава Виктор Янукович бе свален от власт през февруари след месеци на изпълнени с насилие протести.
В същото време обаче Путин заяви, че провеждането на изборите при военно настъпление срещу бунтовниците "повдига големи въпроси" около изборите. Москва вече заяви, че може да не признае вота, ако избирателната активност е ниска.
„Ние виждаме в това много неясна ситуация и трябва да направим преценка едва след изборите. Ще видим какво ще се случи на 25 май, а след това ще обясним нашата позиция", заяви Виталий Чуркин, постоянен представител на Русия в ООН.