Петро Порошенко вече има решение, с което разединената Украйна може да бъде върната на пътя към единството. Първата стъпка е ясна: хората трябва да гласуват за него на първия тур за президентски избори. „От това зависи оживяването на страната“, твърди украинският "шоколадов крал", който е и независим депутат, цитиран от Wall Street Journal.
Това е мантрата на 48-годишния милиардер и политик, който пътува със съпругата си и група съветници с частен самолет из цяла Източна Украйна. Това послание достига и до разтревожените хора в град Днепропетровск, недалеч от районите, които проруски бунтовници обявиха за независими републики.
Остава да се види дали Порошенко, който заради своя концерн за сладкарски изделия „Рошен“ е наричан „Шоколадовия крал“, ще успее в неделя да събере необходимите 50% от гласовете, за да предотврати балотаж на изборите срещу бившия министър-председател Юлия Тимошенко, която засега в анкетите заема второто място.
Според актуална анкета за Порошенко ще гласуват 54,7% от гласоподавателите, а при по-ранни анкети резултатът му бе по-слаб. Един балотаж би довел до нова несигурност, твърди предприемачът-политик.
Порошенко се кандидатира за президент в страната, която загуби Крим за сметка на Русия и в чийто Изток започна бунт от проруски сепаратисти - и всичко това в трите месеца, откакто проевропейските протестиращи свалиха от власт президента Виктор Янукович.
След протестите милиардерът се очертава като най-обещаващ кандидат. В своята кампания той обеща на протестиращите, че ще изпълни желанието им за политическа реформа. Но сега той се озовава в битка за оцеляването на страната.
Дали следващият президент ще успее да ограничи широко разпространената корупция, да сложи край на войната между клановете и вътрешните властови боричкания, ще бъде ключов фактор за опита на Киев да се доближи до Европа и да се предотвратят по-нататъшни посегателства на Русия.
Ако Порошенко стане президент, то страната ще се ръководи от политветеран - бивш външен министър при президента Виктор Юшченко, министър на икономиката при Виктор Янукович и дългогодишен депутат, за когото се знае, че е склонен да се съюзява с депутати от всички партии. Неговите поддръжници твърдят, че той може да използва опита си и спешно да прокара необходимите реформи. Неговите критици се опасяват, че с него в Киев ще се върне отново политиката, която парализира страната в продължение на години.
„Той няма никаква идеология“, казва активистът за граждански права и бивш заместник-премиер Олех Рубачик. „Има ли той мениджърски способности? Да, има. Има ли политически инстинкт? Да, има“.
Въпреки че Порошенко е част от статуквото, той обещава с лозунга си нещо ново - „Да живеем по нов начин". Той обещава да спаси икономиката на страната, като стартира търговско споразумение с ЕС и получи заем от Международния валутен фонд.
Под негово ръководство страната трябва да стане толкова просперираща, че жителите на Крим „да разберат, че са допуснали грешка" и доброволно да се върнат в Украйна. За да се реши кризата в сепаратистките региони в източната част, Порошенко иска да организира въоръжено настъпление срещу бунтовниците. Освен това той предлага изменение на Конституцията, за да се даде по-голяма автономия на регионите.
Много от жителите на Източна Украйна обаче не възнамеряват да гласуват, защото според тях никой от кандидатите не представлява интересите им. Те са скептични за това, че президентските избори ще могат да допринесат за обединението на страната. Междувременно сепаратистите обявиха, че ще предотвратят гласуване в регионите Донецк и Луганск.
На други места в страната обаче Порошенко се смята за най-добрия, ако не и за перфектният кандидат. „Независимо дали го харесват, или не – повечето вярват, че той е най-малко лошата алтернатива“, казва Андрей Богатиров, главен редактор на вестник „Популярная Газета“.
Порошенко е роден в един град близо до границата с Румъния. След разпадането на Съветския съюз той се превръща в успешен бизнесмен. Първоначално се занимава с внос на какао, след това създава сладкарска компания, която се превърна в най-големия в страната производител на сладкарски изделия. Той също така придоби и производител на автобуси и един телевизионен канал. В началото на 2013 г. списание Forbes оценява богатството му на 1,6 милиарда долара.
Подобно на повечето украински кандидат-президенти, и Порошенко трябва да носи тежък политически багаж. След като спечели място в парламента през 1998 г., той участва в създаването на „Партията на регионите“, подкрепен от Леонид Кучма и Виктор Янукович. Той се отделя от партията и обединява силите си с Виктор Юшченко през 2004 г. в подкрепа на Оранжевата революция.
За 16-те години на политическата си кариера Порошенко няколко пъти е преминавал от един политически лагер в друг и дори известно време е служил в правителството на Янукович. Преди това, като министър на националната сигурност, през 2005 година се скара със своята сегашна съперничка на изборите Юлия Тимошенко и напусна поста след обвинения в корупция, но не беше признат за виновен.
Едва през миналата година обаче той обявява сериозните си политически амбиции. Русия спря вноса на шоколада му, под претекст, че качеството е твърде лошо. Мнозина обаче видяха в забраната опит на Кремъл да предупреди Украйна преди подписването на търговско споразумение с ЕС. Високите загуби, които натрупа Порошенко, му помогнаха да спечели слава и го превърнаха в лице на проевропейската борба.
След това Янукович се поколеба да подпише споразумението с Брюксел, написано от самия Порошенко, и хиляди излязоха по улиците на Киев.
След като няколко демонстранти се опитват с помощта на трактор да пробият редиците с полицаи, самият предприемач се качва на него и с мегафон призовава тълпата да запази спокойствие. Гласът му едва се чува заради освиркванията и виковете, но благодарение на тази акция той се катапултира начело на протеста. Единствен от всички олигарси в страната той застава толкова ясно и еднозначно на страната на протестиращите.
Фактът, че Порошенко е подкрепян от много украинци, е свързан с предприемаческия му опит. Въпреки че хората често гледат на богатите бизнесмени в страната си с подозрение, в последно време те все повече се считат за опора срещу посегателствата на Русия. Някои от тях са били назначени като временни управители на регионите на Изток. Порошенко повтаря във всяка от своите изяви, че работниците в неговата фабрика за бонбони получават по 7000 гривни, което е равно на почти 435 евро - два пъти повече от средната работна заплата от около 3300 гривни.