Украйна и Югославия - дежа вю?

В бивша Югославия това разделение протича през територията на страната по поречието на река Дрина, старата граница между Западната и Източната римска империя. Дрина протича през Босна и Херцеговина, което разделя тази република.

Както и в Украйна, Втората световна война обтегна отношенията между етническите групи в Югославия , защото те са се биели от различни страни на фронтовете. Хърватите са в съюз с нацистка Германия, сърбите водят успешна война на противопоставяне. Западните украинците са сътрудничили на Вермахта, а украинците в Изтока са били в редиците на Червената армия.

В Югославия общите корени на южното славянство в дългосрочен план се оказаха твърде слаби, за да се преодолеят националните идентичности и противоположностите. Само в рамките на една по-обширна мрежа, а именно ЕС, е възможно ново чувство на единство и мирно съжителство.

По време на войната в Югославия вътрешните граници се превърнаха във фронтови линии. В Украйна досега не се е стигнало чак до там. Украйна не е и мултиетническа държава, каквато бе Югославия. И няма сектантски или религиозни граници. В сравнение с Югославия ситуацията по отношение на този аспект е сравнително ясна.

Вътрешните граници в Украйна се движат по продължението на националните идентичности, които се конкурират между "руска идентичност" и "украинска идентичност". В продължение на дълго време предците на украинците се считаха като част от триединния руски народ (Беларус, Украйна и Велика Русия). Едва през втората половина на 19 век се разви и една  украинска идея, както и политическа ориентация към Запада.

Руската революция от 1917 г. помогна на "украинската идея" да избие и се формира независима украинска държава, която обаче просъществува само в периода 1917 - 1920 г. Но дори и след включването в рамките на Съветския съюз украинският народ продължава да се формира, макар и под надзора на съветското ръководство в Москва. Комунисти виждат в това една "витрина" за тяхната политика за различните националности. Въпреки това и тогава остават някои елементи на "малката руска идентичност", пише още WSJ.

С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Украйна отново става независима държава. На референдума 90 процента гласуваха за собствена държава. Незавършеното търсене на национална идентичност доведе до политически вълнения и сътресения в страната, които при избори се изразяват в това, че западните и източните части на страната гласуват за коренно различни партии и кандидати.

В допълнение към границата на идентичност в Украйна има и икономическа граница. Икономическият фокус на страната се намира в източната част. Подобно на всички свои предшественици и новото правителство в Киев отклонява исканията за превръщането на страната във федерална държава, защото корумпираната централна бюрокрация ще загуби достъпа до индустрията и суровинните ресурси на Изток.

При това една федерация може би ще бъде най-доброто решение за една страна с толкова крехка идентичност. А от своя страна ЕС направи сериозна грешка, като изправи Украйна пред избора ЕС или Русия. Интеграционните предложения към една разделена страна почти неизбежно предизвикват вътрешни напрежения, заключава WSJ.

За да не поеме Украйна по фаталния път на Югославия, страната би трябвало да стане мост между Западна Европа и Русия. А мотото следва да гласи: „Преодолейте вътрешните граници с мостове между Изтока и Запада". Със своята двойна идентичност Украйна може да бъде интегрирана в мрежите на ЕС при същевременно запазване на историческите отношенията с Русия.