Руският президент Владимир Путин не изключва възможността да изпрати руски войски в Украйна. Той се надява обаче, че това няма да е необходимо, но за всеки случай оставя отворена и тази опция, стана ясно в четвъртък по време на т.нар. пряка линия с гражданите на Русия - формат с 13-годишна история, в който държавният глава отговаря на всякакви въпроси в продължение на часове.
За подобна намеса той е получил разрешението на парламента в началото на март. Путин се надява обаче, "че няма да е нужно да използвам това право и че можем да решим най-острите проблеми в Украйна с политически и дипломатически средства", заяви той пред родната си публика, цитиран от Wall Street Journal.
В предаването Путин за пръв път публично призна, че маскираните военни без опознавателни знаци, които за 48 часа превзеха ключовите институции и места в украинския Кримския полуостров, са служители на руската армия.
„В разговор с чуждестранните ми колеги не съм криел, че нашата задача се състоеше в това да осигурим свободно волеизявление на жителите на Крим. Поради това бяхме длъжни да предприемем необходимите мерки, за да не се развиват събитията така, както те се развиват днес в Югоизточна Украйна", каза Путин. По думите му руските военни били длъжни да защитят населението на Крим.
"За да няма танкове, за да няма бойни подразделение от националисти и хора с крайни възгледи и добре въоръжени с автоматично оръжие", допълни той. "Поради това зад гърба на силите за самоотбрана на Крим, разбира се, стояха наши военнослужещи. Те действаха много коректно, но решително и професионално“.
Досега руският президент, който все още разполага с мандат от парламента да използва армията зад граница, настояваше, че не е имало руски военни в Крим извън задачите им да стоят в базите си и да се движат между тях.
Същевременно той отхвърли обвиненията на Запада, че милициите в източната част на Украйна са в действителност руски войници. В източната част на Украйна няма войски от Русия, заяви Путин по време на предаването, в което гражданите могат да му задават въпроси. "Подобни твърдения са глупости". Намесата на украински войски той описва същевременно като много сериозна несправедливост. "Вместо да осъзнаят, че нещо не е наред в Украйна и да се започне диалог, те решиха да използват танкове и самолети", оплака се Путин.
Започналата днес в Женева четириформатна конференция предлагала реалистичен шанс да се намери компромис. На срещата присъстват министрите на външните работи на Русия, Украйна, САЩ и ЕС. САЩ вече дадоха ясно да се разбере, че те ще увеличат натиска върху Москва и ще въведат широкообхватни икономически санкции, ако преговорите не доведат до облекчение на ситуацията.
По време на предаването Путин изпрати многократно сигнали за помирение. „Русия винаги ще остане съсед на Украйна. Ние сме свързани, ако искаме да успеем, трябва да работим заедно", каза Путин.
Но Киев също трябвало да разбере, че Русия не е имала друг избор в Крим. Путин обвини Запада, че иска да запази Русия слаба и малка. "Те са загрижени за нашата големина". С този аргумент лидерът на Кремъл защити и анексирането на Крим. Русия се е страхувала да не бъде принудена да напусне Черно море, заяви той.
Междувременно в източната част на Украйна ситуацията става все по-сложна. В четвъртък неколкократно се е стигало до престрелки между армията и проруските сепаратисти. В нощта срещу четвъртък казармите на Националната гвардия са били нападнати от 300 въоръжени мъже. Според украинското правителство при акцията са били разстреляни трима нападатели. Някои звена от редовната украинска армия обаче са преминали на страната на бунтовниците.
Проруските сили продължават да държат и кметството в Мариупол. Владимир Путин призова преходното правителство да признае желанието на гражданите в Източна Украйна за по-голяма независимост. "Хората в източната част на Украйна говорят за децентрализация. Киев говори за централизация. Необходимо е да се седне на масата за преговори", каза руският лидер.
Oще за кризата в Украйна вижте в материала на Bloomberg!
05:21 | 13.09.22 г.