Русия се бори яростно за анексирането на Кримския полуостров. Но отвъд териториалната придобивка и стратегическите предимства дебне и едно значително финансово бреме. В последно време Киев трябваше да трансферира всяка година по около 800 милиона евро в региона, за да се справя местното правителство с пословичния бюджетен дефицит и да има пари за пенсии. Ако Москва успее да анексира региона, с тези разходи скоро ще бъде обременена Русия. При това разходите могат да бъдат значително по-високи, ако Москва се опита да повиши местните нива на доходи до средното национално ниво, пише в свой анализ Wall Street Journal.
Въпреки че Крим е предпочитано място за отдих за руснаците, провинцията не е в състояние да осигурява сама балансиран бюджет без значителна помощ отвън. За тази година около 57 процента от бюджетните средства на региона трябва да дойдат от Киев – около 3 милиарда гривни (около 230 млн. евро).
Но с насрочения за 16-и март референдум, на който жителите на Крим следва да решат дали да останат част от Украйна, или искат в бъдеще да членуват в Русия, ще трябва да се предвиди и това откъде ще идват парите след това.
Внезапната милитаризация на Крим направи и без това мрачната финансова картина още по- замъглена. Защото хилядите тежковъоръжени войници - вероятно руснаци, дори и ако носят неутрални униформи, ще накарат голяма част от иначе идващите всяко лято около 6 милиона туристи на полуострова да се въздържат от посещение. Повечето от тях идват от Украйна, така че при едно разделяне от страната техният брой вероятно ще спадне значително. Украинският преходен премиер Арсений Яценюк вече обяви сезона на отпуските през тази година за „мъртво роден“.
В допълнение към бюджетната подкрепа Киев трябва да плаща и за разходите за пенсии в региона. Като цяло разходите на Крим според украинското Министерство на финансите възлизат на равностойността на около 800 милиона евро годишно. Ако Русия погълне региона, тези трансфери ще продължат да идват, но вече от Москва.
Все още е не
Разходите ще бъдат дори по-високи, ако Москва иска да коригира равнищата на пенсиите и заплатите до средното ниво на Русия. Икономическите показатели на глава от населението на Крим са приблизително равни на две трети от тези на цяла Украйна, но са същевременно 80% под средното руско ниво. Средният доход на жител на Крим възлиза на 2693 гривни на месец (около 206 евро), около два пъти по-малко, отколкото в съседната крайбрежна зона на област Краснодар в Русия.
В допълнение трябва да се инвестира сериозно и в инфраструктурата в Крим, според изчисления на местното правителство на провинцията - над 2 милиарда евро. Полуостровът също не разполага със собствен водоизточник и електричество. Вода и ток идват изключително от украинската суша. Русия разполага с няколко възможности за бързо решаване на проблемите, свързани с инфраструктурата. Москва е обещала много бързо да изгради мост над целия четирикилометров пролив Керч, който разделя източната част на Крим от Русия. Идеята за такъв мост датира от Втората световна война, когато Адолф Хитлер има подобен проект, за да може Вермахта да стигне по-бързо до ценните нефтени полета в Кавказ.
Руския проект за моста се планира вече в продължение на повече от десетилетие, но когато отношенията между Русия и Украйна все още бяха добри, се появиха съмнения за икономическата целесъобразност. Последните оценки предвиждат цената на моста да възлезе на около 360 млн. евро. Същевременно обаче само наполовина толкова дълъг мост в Далечния изток, който бе построен през 2012 г. на руски остров край Владивосток, в крайна сметка струваше два пъти повече.
Що се отнася до приходите, Крим може да предложи много малко. Брутният вътрешен продукт е около 1 млрд. долара – незначителен в сравнение с над 2 трлн. долара на цяла Русия.
Повече по темата вижте във видеото на Bulgaria On Air!