fallback

Как корупционният скандал в Турция може да посече икономиката

Правителството е изправено пред редица предизвикателства в навечерието на парламентарните избори

17:42 | 03.01.14 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Когато мастит турски бизнесмен публично разкритикува централната банка на страната, че не е успяла да стабилизира лирата, целта му беше да срази един от стълбовете в подкрепа на правителството – репутацията, свързана със силното икономическо управление.

Назначеният с одобрението на премиера Реджеп Тайип Ергодан управител на централната банка Ердем Башчи води политика на ниски лихвени проценти, тясно свързана с политиката на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да превърне Турция в страна с изключителна индустриална мощ.

Критиката на председателя на Съюза на турските износители Мехмет Буюкекши звучи зловещо, защото е знак, че турците може би губят вяра в посоката, в която се движи икономиката, пише в свой анализ Ройтерс. Пропадането на лирата до рекордно ниски стойности натоварва фирмите, които имат по-високи плащания по външни заеми, взети по време на добрите години.

Строителният бум, който правителството насърчава, за да стимулира икономическия растеж, в момента изглежда малко впечатляващ. Причината за това е избухналият миналия месец корупционен скандал, в който замесени се оказаха и редица държавни проекти.

Скандалът доведе до оставките на трима министри, чиито синове бяха сред десетките задържани от полицията.

Освен на ислямистката си идеология ПСР разчита на икономическата стабилност, за да си гарантира подкрепата на множество турци. Внезапния спад обаче води страната към най-големия ѝ период на политическа нестабилност през последното десетилетие. Всичко това се случва точно преди местните и парламентарните избори през 2014 г. и 2015 г.

Според анализаторите икономическите показатели са от съществено значение именно в този момент. Правителството е изправено пред редица предизвикателства в условията на дестабилизиране на икономиката.

Сривът в инвестициите в турската икономика също се оказва проблем. Дори когато лирата отстъпи със 17% спрямо американския долар през миналата година, интересът към местните фирми остана силен, а сливанията и придобиванията на турски компании през изминалите 12 месеца са на обща стойност 15,7 млрд. долара. Данните отчитат 9% спад спрямо 2012 г., но са с 66% нагоре спрямо тези от 2011 г.

Уилям Джаксън, икономист в Capital Economics в Лондон, заяви, че външният дълг може да доведе до проблеми за отделните турски фирми, но не очаква да се стигне до системна криза. Според него ще се усети постепенен натиск върху икономиката тази година. По-високите плащания по външния дълг означават, че компаниите ще намалят инвестициите си, а това ще се окаже проблем за заетостта.

Слабото представяне на лирата може съвсем скоро да се усети със скок в инфлацията. Годишният лихвен процент през декември достигна 7,4%. Междувременно Турция повиши специалните данъци върху автомобилите, алкохола, тютюна и мобилните телефони, като се очаква това да добави още 1% към инфлацията през 2014 г.

Емре Деливели, местен икономист, работил за международни институции като Световната банка, твърди, че инфлацията може да достигне 9-10% и дори да премине тази граница, ако лирата продължава да пада. Ако инфлацията достигне такива размери, това определено ще притесни както бизнесмените, така и обикновените граждани.

Ако корупционният скандал се разгори, той може да започне да вреди на реалната икономика. Строителството е основен двигател за икономическия растеж, тъй като другите сектори бяха в застой през изминалата година. Случилото се обаче може да се окаже сериозен удар по строителния бранш, ако редица проекти бъдат замразени поради юридически притеснения. Деливели и други икономисти твърдят, че рецесията е малко вероятна през тази година, но забавянето на растежа на икономиката с 2-3% е напълно възможно.

В страна, свикнала с растеж от около 5 на сто или повече всяка година през последното десетилетие, подобен удар би се усетил като рецесия за мнозина. Анализаторите твърдят, че е необходим годишен растеж от 3%, за да се предотврати скок в безработицата , която сега е около 10 на сто.

„Увеличението на безработицата с 2 до 3 процента може да се отрази в политически план“, твърди Деливели. Всичко това обяснява и страстта, която вложи Ердоган в новодогишната си реч.

Повече по темата вижте във видеото на Bulgaria On Air!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:01 | 13.09.22 г.
fallback