Кой е губещият в украинския ребус?

Днес едни влак, натоварен с въглища в Казахстан, може да измине хиляди километри през евразийските степи до фабрика в Беларус и то без нито една митническа проверка.

Гражданите на три от бившите съветски републики – Беларус, Русия и Казахстан, могат да работят легално в някоя от другите две страни.

Същевременно, в един най-големите московски небостъргачи представители на трите страни бистрят бъдещето на съвместната си търговска политика.

След години на лъкатушене, подкрепяната от Русия идея да се дефинира търговска зона на територията на голяма част от бившия Съветски съюз е по-близо до успешен край днес, отколкото когато и да било преди, пише NY Times.

Към тази изглежда позитивна инерция можем да прибавим и решението на украинското правителство от миналата седмица да блокира преговорите с Брюксел и да се насочи към т.нар. Митнически съюз (МС). Други две бивши съветски републики – Киргизстан и Армения, също поеха ангажимент да се присъединят към тази група, припознавана като НАФТА на Евразия.

"Основната руска идея тук е да се оформи зона, в която Москва да има преференциални икономически интереси и привилегии", заяви Александър Климент, анализатор в Eurasia Group във Вашингтон. "Русия прави това в последните 10 години. Кремъл обаче иска официална структура", добави той.

Сега тази структура е на път да се случи. Решението на украинския президент Виктор Янукович да спре преговорите с Европейския съюз и да се обърне към Москва изглежда ключов момент. Ходът провокира масови протести в Киев, които илюстрират най-ясно ситуацията, а именно, че изборът е нещо повече от търговия. Украйна бе поставена пред съдбоносен избор: от една страна, статуквото, а от друга – реалната демократизация и приемането на западните ценности.

Същевременно обаче икономическата сила на МС несъмнено е изкушителна. Блокът продължава да привлича чужди компании, като например Ford Motor, която произвежда коли в Русия. Най-богатата на природни ресурси страна в света предлага и по-ниски енергийни тарифи за членовете. По думите на Сергей Глазев Украйна ще спестява по 9 млрд. долара годишно за енергия.

Пречупен все пак през призмата на брутния вътрешен продукт, МС все още е далеч от мащабите на Европейския съюз (ЕС). Според данни на Международни валутен фонд общата икономическа активност в новия блок е достигнала 2,3 трлн. долара през 2012 г., докато тази в ЕС над 7 пъти повече – 16,6 трлн. долара. Самата украинска икономика пък е оценявана на 176 млрд. долара.

По показателя население МС отново изостава значително. Включвайки Украйна, общият брой хора в новосъздадения съюз достига около 215 млн. души спрямо около 507 млн. в ЕС.

Русия наистина е известна с многообразието на природни ресурси и щедростта си към приближените страни. Но това със сигурност не е най-важното. Множеството украинци изразяват опасенията си от запазване на статуквото, което дърпа назад страната им в годините след разпадането на СССР.

Ако оставим на страна предимствата на демократичните устой, които предлага в изобилие Европа, налице в Евразия е и липса на икономическа стабилност и добре котирани валути. Всички тези фактори може би поставят украинските политици пред нагледно лесен ребус, при който те обаче решиха да изненадат дори и народа си.

Повече по темата може да видите в материала на Bloomberg!