Най-старото кафене във Варшава работи почти без прекъсване от края на XVIII век. В стаята на горния етаж младият Фредерик Шопен изнася един от последните си концерти, преди да емигрира в Париж. По време на нацистката окупация от 1939 г. до 1945 г. кафенето е отворено само за германци. След края на войната голяма част от сградата, в която се помещава заведението, както и голяма част от града, е разрушена, а след това реконструирана. По време на комунизма кафенето е държавна собственост и е приватизирано през 1989 г. след падането на Желязната завеса. Продадено е на един журналист и един джаз музикант.
„А сега е купено от международна компания“, казва полският бизнесмен Адам Рингер, докато седи в кафенето в началото на октомври тази година. 64-годишният мъж поема заведението по-рано тази година, давайки му името Green Caffè Nero, а то идва от голяма верига кафенета, които Рингър притежава заедно с още един поляк и базираната във Великобритания верига Caffe Nero.
“Тук е събрана цялата история на Полша“, отбелязва той. „Вижте тази стена. Всяка тухла е различна. Те са събрани от руините на предвоенна Варшава“.
Въпреки че са наясно с миналото, Рингър и сънародниците му гледат напред, съобщава Business Week. Приходите на по-голямата част от заведенията от веригата му са нараснали с 10 на сто в сравнение с година по-рано. Компанията е в разгара на бърза експанзия.
„Хората са много по-богати, отколкото преди, и това лесно може да се усети“, споделя той.
По-голямата част от Европа все още се бори да се възстанови от последиците от финансовата криза през 2008 г. На този фон Полша има шансовете да се превърне в остров на икономическия успех, в място, на което фирмите планират растеж, а не свиване.
През 2009 г., когато БВП на Европейския съюз (ЕС) се сви с 4,5%, Полша беше единствената страна в съюза, чиято икономика нарасна с 1,6 на сто. Към момента икономиката на ЕС е по-малка, отколкото беше в началото на 2009 г., и не се очаква да възстанови загубите си до края на следващата година. В същия този период се очаква Полша да отбележи кумулативен ръст от над 16%.
„Полша наистина не усеща кризата“, твърди Рингър.
Има различни причини тази страна, с 38,5 млн. души население и повече от 200 години трагичния история, в момента да е повод за завист. Тя разполага с голяма вътрешна икономика, приятелски настроена към бизнеса политическа класа и с потенциала на една развиваща се държава да настигне западните страни.
Тайните на гъвкавостта на Полша се крият още в посткомунистическата епоха, когато нейните лидери започват серия от болезнени, но в крайна сметка ефективни реформи. Две десетилетия по-късно страната се възползва от вливането на чуждестранни помощи в точния момент, когато другите другите страни-членки на ЕС са съсипани от финансовата криза. Историята на полското чудо е свидетелство за важността на разумните политики, но и за голяма доза късмет.
„Спомням си как беше преди 20 години. Сиво, мръсно, хората бяха изнервени, непрестанно бързащи на някъде“, обяснява Рингър. Улицата пред кафенето му доскоро е била голяма пътна артерия, а в момента представлява тясна калдъръмена уличка, оградена от широки тротоари, където вечер туристите се сливат с групите студенти от близкия университет. На 20 минути пеша от мястото са останките от това, което някога е било седалище на Комунистическата партия на Полша. В периода 1991 – 2000 г. тя е дом на Варшавската фондова борса. В момента е една от автокъщите на Ferrari.
След падането на Желязната завеса Полша прегръща модела на свободната пазарна икономика. От 1989 г. до 2007 г. нейната икономика отбелязва ръст от 177%. Благодарение на това страната изпреварва по този показател съседите си от Централна и Източна Европа, тъй като след комунизма почти утроява обема на икономиката си, благодарение на серията агресивни мерки, предприети от правителството.
Ценовият контрол е отменен, а търговията е либерализирана. Политиките позволяват на Полша да започне да се възстановява от десетилетията лошо управление. Икономиката получава допълнителен тласък с влизането на страната в ЕС през 2004 г.
06:57 | 13.09.22 г.