ЕС: Заплахите на Русия срещу бивши съветски републики са неприемливи

Европейската комисия е отправила предупреждение към Русия, че е „неприемливо“ да използва заплахи срещу бившите републики от СССР, които се опитват да разширят връзките си с Европейския съюз, съобщи BBC.

Предупреждението, отправено от европейския комисар по разширяването Щефан Фюле в негово изказване пред Европейския парламент, стана факт, след като Русия забрани вноса на вина и други алкохолни напитки от Молдова, позовавайки се на опасения за качеството.

Фюле каза, че в ЕС няма подобни проблеми с алкохолните напитки от Молдова. Бившата съветска република пък определи действията на Русия като нечестни, повтаряйки подобни опасения на Украйна и Румъния за руски натиск.

Москва предлага на бившите страни от СССР митнически съюз, към който Беларус и Казахстан вече се присъединиха.

В ЕК се подготвяха да подпишат споразумения за асоцииране с Армения, Молдова и Украйна през ноември, които се смятат за ключови моменти в посока на пълно членство в съюза. През миналата седмица обаче арменския президент Серж Саркисян заяви, че страната му е заинтересована от присъединяването към водения от Русия митнически съюз. От ЕК отвърнаха с опасения, че Армения няма да може да действа според два различни типа търговски правила.

Руският президент Владимир Путин се надява да създаде „евразийски съюз“ - търговско обединение, подобно на ЕС, но без ангажименти за демократически ценности и свободна конкуренция, които са основни за членството в ЕС.

Фюле каза, че „развитието на проекта за Евразийски икономически съюз трябва да уважава суверенните решения на нашите партньори“. „Каквито и да било заплахи от Русия, свързани с възможното подписване на споразумения с ЕС, са неприемливи. Това се отнася до всички форми на натиск, включително възможна злоупотреба с ценообразуването при енергоносителите, изкуствени търговски пречки като забрани за внос със съмнително придържане към правилата на Световната търговска организация и утежняване на митническите процедури, военно сътрудничество и гаранции за сигурност, както и експлоатирането на идеята за продължителни конфликти“, подчерта той.

„Това не е начинът, по който би трябвало да се осъществяват международните отношения на нашия континент в XXI век. Подобни действия очевидно нарушават принципите, към които се придържат европейските държави“, категоричен бе еврокомисарят. Той добави, че споразуменията за асоцииране с ЕС „не са замислени в ущърб на Русия“, която по-скоро би се „облагодетелствала сериозно“ от по-тясната европейска интеграция.

Президентът на Молдова Николае Тимофти определи руската забрана за внос на алкохолни напитки като „неприятелска и нехристиянска“. Румъния, която е член на ЕС и съсед на Молдова, пък веднага обяви, че ще увеличи вноса на молдовско вино.

Молдова е сред най-бедните страни в Европа, а неразрешеният конфликт в Приднестровието допълнително пречи на развитието ѝ, оставяйки голяма част от територията ѝ в ръцете на проруски настроени сепаратисти.

За Русия обаче най-голямо е стратегическото значение на Украйна, а зависимостта ѝ от руския газ осигурява мощен лост за въздействие на Москва. Руският газов монополист Газпром сви доставките за Украйна през зимата, позовавайки се на просрочените сметки за доставяната суровина. Украинските политици пък заклеймиха действията на компанията, определяйки ги като политически натиск от Москва.

Украйна настоява, че реформира законодателството си така, че то да отговаря на изискванията на ЕС, чиито опасения за човешките права в страната обаче остават голямо препятствие пред отношенията помежду им. Брюксел продължава да настоява Украйна да освободи бившия си премиер Юлия Тимошенко от затвора, където тя бе пратена след процес, смятан масово за политически обусловен.