За първи път от повече от десет години насам Гърция ще генерира оперативен бюджетен излишък за годината. Този факт може да бъде доста полезен за местното правителство по време на разговорите с представители на международните кредитори за предоставянето на повече облекчения за обхванатата от икономическата криза страна, пише в свой анализ Wall Street Journal. За периода между януари и август министерството на финансите отчита първичен излишък в хазната от 2,9 млрд. евро. През същия период на миналата година имаше дефицит от 1,4 млрд. евро.
Това значително надхвърля целите, които бяха заложени от кредиторите в последния спасителен план. Плановете бяха за излишък от 2,5 милиарда евро до тази дата. В разговор с журналисти заместник-министърът на финансите Христос Стаикурас заяви, че и консолидираният държавен бюджет, който освен републиканския бюджет включва и бюджетите на регионалните правителства и държавните предприятия, е на път да отчете първичен излишък за годината.
При един първичен излишък - с изключение на лихвените плащания по държавния дълг - има шанс държавният дълг да бъде намален. Но важни предпоставки, за да се случи това, са икономическото развитие като цяло и равнището на разходите за лихви.
Една от основните цели на спасителния план е именно да се намали задушаващият натиск на държавния дълг на Гърция. В момента държавният дълг възлиза на около 180% от брутния вътрешен продукт (БВП) - ниво, което не се счита за приемливо в дългосрочен план от повечето експерти. От друга страна обаче стабилизирането на публичните финанси има ужасна цена: икономиката се свива в продължение на шест години, безработицата възлиза на 27%, а фалитите на компаниите са на рекордно високо ниво.
В своя реч в Солун през уикенда премиерът Андонис Самарас посочи, че първичният излишък може да промени съдбата на страната към по-добро бъдеще. „Малко чудо се случва в Гърция", каза Самарас. „За първи път от години насам ние надминаваме целите си".
След няколко седмици ще започнат и важните разговори с така наречената Тройка кредитори – представителите на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. При това темата на разговорите ще са финансовите нужди за следващите две години. До края на 2015 г. на Гърция ще ѝ липсват около 11 млрд. евро. Германският финансов министър Волфганг Шойбле наскоро призна, че трети спасителен пакет за Гърция не може да бъде избегнат.