След тежки двудневни дебати парламентът в Гърция одобри новите мерки за икономии, които предвиждат мащабни съкращения в администрацията и намаляване на заплатите на заетите в публичния сектор, съобщават световните агенции.
Съкращаването на разходите проправя пътя за освобождаването на нов транш от спасителната помощ за страната, но поставя и въпроса за стабилността на крехката управляваща коалиция, отбелязва New York Times.
Законът, с който освен съкращенията в публичния сектор се въвежда и нов данъчен кодекс, беше одобрен от 153 депутати малко след полунощ, като се проведоха 15 отделни гласувания по ключовите точки.
Същевременно пред сградата на парламента хиляди гърци протестираха срещу новите мерки за икономии. Към демонстрантите се присъединиха членовете и на опозиционната СИРИЗА, която обещава да увеличи работните места в публичния сектор, ако дойде на власт, съобщава CNN.
"С едно гласуване, те убиха 100 хил. души. Те убиха хора с този вот, разбирате ли", заяви Георге Сакеларис, охранител в училище, цитиран от Bulgaria on Air.
5 хил. души останаха пред сградата на парламента до ранните часова на днешния ден. След като демонстрантите разбраха решението на депутатите, обещаха че няма да отстъпят и отново ще превърнат Атина в арена на протести. Недоволните граждани се заканиха още, че дните на коалиционното правителство на Андонис Самарас и Ангелос Ванизелос от ПАСОК са преброени.
Законодателните промени разпалиха силно обществения гняв и доведоха до мащабна общонационална стачка, тъй като предстои да бъдат съкратени над 25 хил. души от публичния сектор, включително учители, училищен персонал и общински полицаи.
"Цялото учителско общество се чувства предадено – изтъргвано! Те разрушават техническите колежи, и това е само началото", каза и президентът на учителския съюз в Лариса Михалис Цацис.
Законът включва и мерки за борба с укриването на данъци – един от основните проблеми в южната ни съседка, както и данък “лукс” за собствениците на луксозни имоти и автомобили.
Предвижда се обаче да бъде намален ДДС за ресторантите до 13 на сто – мярка, която по думите на премиера Андонис Самарас цели да покаже на гърците, че има светлина в тунела.
Мерките обаче са заложени в спасителната програма за Гърция и с приемането им правителството си осигурява следващия транш от заемите от Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ).
Натискът на международните кредитори на Атина за реформи принудиха правителството да приложи непопулярни и екзотични мерки за икономии. Миналия месец например премиерът Андонис Самарас спря държавните телевизия и радио, което освен общественото недоволство едва не предизвика падането на правителството. Единият коалиционен партньор – Демократичната левица, се оттегли от кабинета, което значително изтъни подкрепата на управляващите в парламента, припомня изданието.
Новият закон мина в парламента след като бяха сключени смекчаващи споразумения с коалиционния партньор, за да се успокои гнева и на местните власти. Едно от тях предвижда работниците с повече от 3 деца да запазят работата си.
Финансовият министър на Гърция Янис Стурнарас съобщи пред парламента, че икономическото възстановяване на страната продължава, въпреки че безработицата е на рекордно високо равнище от над 27 на сто, а сред младежите надвишава 60 на сто. “Аз съм напълно наясно с трудностите, пред които се изправя гръцкия народ по време на тази голяма криза, но нашите усилия се отплащат", коментира той.
Реформите бяха гласувани часове преди визитата на германския финансов министър Волфганг Шойбле в Гърция, предаде Ройтерс. Германия е основният привърженик на мерките за икономии в Европа, а болшинството гърци обвиняват Берлин за проблемите на страната и тежката рецесия, в която изпадна.