Присъединяването на Хърватия към Европейския съюз от 1-и юли не бе ознаменувано на дълговите пазари, след като разходите за заемане на средства от бившата югославска република нараснаха в сравнение с тези на останалите новоприети членки в общността, съобщи Bloomberg.
Извънредната доходност по емитираните в щатски долари хърватски държавни облигации спрямо тези на други развиващи се страни в индекса EMBI Global на JPMorgan Chase & Co. нарасна до 86 пункта вчера, което е най-високото отчетено ниво от 2 април, преди да падне до 50 пункта днес, сочат данни, обработени от Bloomberg.
Доходността по 10-годишните хърватски облигации в долари се понижи с 8 базисни пункта до 5,985% годишно, след като през тази седмица бе скочила до 6,40%. Това бе с 62 базисни пункта повече, отколкото ценните книжа с аналогичен матуритет на Румъния – държава-членка на ЕС, която има същия неинвестиционен рейтинг BB+ при международната рейтингова агенция Standard & Poor’s.
Разходите за хеджиране на хърватския дълг срещу неплатежоспособност по 5-годишните облигации чрез застраховките за защита срещу фалит се понижиха с 11 базисни пункта до 334 базисни пункта, но запазват ръст от 52 базисни пункта след 6 май. За Румъния те са 211 базисни пункта, но Словения с 336 базисни пункта и Унгария с 324 базисни пункта показват близки резултати.
За разлика от останалите държави от бившия комунистически блок, които бяха приети в ЕС през последното десетилетие, Хърватия влиза в общността в средата на най-продължителната си рецесия. Докато държави от Естония до България се облагодетелстваха от присъединяването си към най-голямата търговска общност в света, Хърватия няма да получи подобна подкрепа, тъй като зависи от туризма за около една пета от брутния си вътрешен продукт, а повишаващите се разходи за труд правят по-трудно привличането на инвестиции в ориентираните към износ индустрии.
Ръстът в Словакия, която се присъедини към ЕС през 2004 г. заедно с още 7 държави от бившия комунистически блок, се удвои до рекордните 10,4% през 2007 г., подхранен от износа на новопостроените заводи за сглобяване на автомобили като този на южнокорейската компания Kia Motors Corp. Румънската икономика нарасна с 6,3%, когато страната влез в ЕС през 2007 г., като показателят надхвърли двойно този на общността като цяло и дори се ускори до 7,3% през следващата година.
„Макар че приемането в ЕС представлява много важно развитие за страната в дългосрочен план, то няма да успее да ѝ донесе някакви особени краткосрочни практически предимства“, посочва в свое електронно писмо от 24 юни Емануеле дел Монте, мениджър във Fideuram Asset Management в Дъблин. „За да може доходността да се доближи до тази на източноевропейските ѝ партньори, Хърватия трябва да проведе структурни реформи и да предприеме сериозен опит за справяне с бюджетния дефицит“, добавя той.
Икономиката на адриатическата държава в размер на 63 млрд. долара не се е разширявала от 2008 г., тъй като кризата в Европа доведе до спад на преките чуждестранни инвестиции до близо една пета от отчетените през 2007 г. 4,2 млрд. долара.
През първото тримесечие на тази година БВП та страната се е свил с 1,5% на годишна база, сочат данни на хърватското правителство.
Разходите за единица труд пък са нараснали със 7,5% през последните 4 години, въпреки че икономиката се е свила общо с 10,9%, става ясно от данни на Евростат. В ЕС като цяло ръстът за единица труд за посочения период достига само 6,1% при икономически спад от общо 1%, а в някои държави-членки като Латвия, Литва, Естония, Ирландия, Гърция, Португалия и Испания те дори са се понижили.
09:03 | 14.09.22 г.