Ако хвърлим дори само един поглед върху Гърция, може да останем с доста ярки впечатления. Това, разбира се, са богатата история на страната, изобилието от археологически находки, сияйните небеса и кристално чистите морета. Но освен това виждаме и нещо друго – необикновения кураж, с който гръцките граждани се справят с икономическата криза.
Бари Ейкънгрийн, професор по икономика в Университета Бъркли в Калифорния и бивш съветник в Международния валутен фонд (МВФ), споделя пред Project Syndicate своята гледна точка за уроците, които трябва да научим от кризата в Гърция.
Освен „Какво научихме?“ обаче си задаваме и редица други въпроси. Например - „Какво трябваше да направят политиците, за да преодолеят финансовата криза?“ В политиката бяха допуснати съществени грешки. Още през 2010 г, когато Гърция изгуби достъпа си до финансовите пазари, беше ясно, че нивата на публичния дълг са неустойчиви. Още тогава държавният дълг на Гърция можеше да бъде преструктуриран.
Ако по най-бързия начин Гърция беше отписала две трети от дълговото си бреме, то нямаше да достигне катастрофалните нива, които има днес. Страната можеше да използва част от лихвените си спестявания, за да рекапитализира банките. Трябваше да свали данъчните ставки, а не да ги повишава. Това щеше да се отрази положително на инвестициите и да вдигне икономиката на крака, ако не за месеци, то, при късмет, поне за година.
Според официалния доклад на МВФ за напредъка на Гърция е трябвало мерките за преструктуриране на дълга да започнат доста по-рано. Но тогава Фондът не мислеше така. Под ръководството на Доминик Строс-Кан тогава влияние имаха Германия и Франция, които яростно се противопоставяха на тази крайна мярка.
Европейската комисия (ЕК) осъди оправданията на МВФ за допусната грешка. Твърде разтревожен за състоянието на френските и немските банки, МВФ твърдеше, че не е сега моментът гръцкият дълг да бъде преструктуриран. Но виждаме какво се случва в действителност.
Това разминаване между ЕК и МВФ не помогна много на гръцкото правителство. След закъснялата преценка е трябвало самостоятелно да вземе решение за преструктурирането на своя дълг.
Разбира се, отново щеше да има риск. Тройката кредитори – МВФ, ЕК и ЕЦБ – можеше да не предоставя помощ на Гърция, ако тя беше поставена под натиск да намали рязко вноса си. За ЕЦБ също щеше да отпадне ангажимента да й дава финансова помощ, ако беше принудила гръцкото правителството да обмисли възможността да напусне еврозоната.
Гръцките лидери можеха да действат изпреварващо и можеха да търсят ускоряване на диалога. Можеха да кажат на европейските си колеги: „Вижте, нямаме друг избор – трябва незабавно да преструктурираме неустойчивия си дълг. Но не искаме да допускаме грешки. Искаме да бъдем част от еврозоната. Готови сме да извършим необходимите реформи. Имаме волята да направим всичко това и не мислите ли, че поради тази причина заслужаваме вашата подкрепа?“