Международният валутен фонд (МВФ) значително е подценил до каква степен мерките за икономии ще задълбочат рецесията. В доклад, цитиран в днешните броеве на Guardian и Independent, от МВФ заявяват, че не са успели да осъзнаят какви щети могат да нанесат на Гърция мерките за икономии, съобщава Bugaria on Air .
Базираната във Вашингтон международна организация отчита грешките, допуснати по време на спасяването на потъналата в дългове страна-членка на еврозоната. В равносметката си международната организация признава за прекалено оптимистичните си нагласи във връзка с перспективите за гръцкото правителство да се върне към пазарите на облигации и политическата способност на Атина да изпълни условията на наложените отвън спасителни програми.
Гърция бе първата страна от еврозоната, която в хода на дълговата криза получи подкрепата на международната общност. По силата на първата програма Атина получи спешни заеми на обща стойност 110 млрд. евро., но бързо стана ясно, че това не е достатъчно и през ноември 2012 г. бе гласуван втори спасителен пакет, включващ допълнителни заеми за 165 млрд. евро.
В своя доклад, който касае първия спасителен пакет, МВФ обозначава мерките като "подходящи" и "необходими". В края на краищата те са задържали Гърция в еврозоната и са предотвратили прехвърляне на кризата в други държави-членки във валутния съюз.
Въпреки това ретроспекцията показвала и много грешки. Две основни обвинения срещу себе си посочва МВФ – подценяване на негативите от наложената програма за строги икономии и нарушаване на собствените си правила. В началото на 2010 г., когато Гърция получи първите пари, страната от днешна гледна точка не би била квалифицирана за помощни средства, като не би изпълнила три от общо четири критерия за това.
Експертите от фонда са били твърде оптимистични и в оценката си за това кога Гърция ще бъде в състояние да изплати дълговете си. В допълнение те са надценили и срока за връщане на страната към капиталовите пазари и са считали, че правителството ще проведе реформите по-бързо.
Високопоставени служители на фонда са имали сериозни съмнения дали дългът на Гърция би могъл да се поддържа на определено стабилно равнище дори и след първата спасителна помощ от май 2010 г. и са се съгласили с плана само заради страха от "зараза".
"Фактът че не се захванахме с проблема с дълга енергично от самото начало доведе до разпространяване на несигурност за това дали еврозоната е в позиция за разрешаване на кризата", пише в доклада
Грешките обаче не се дължат само на МВФ, пишат авторите. Вина имат и партньорите на фонда - Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Заедно те образуват така наречената "Тройка", която предоставя парите за Атина и наблюдава изпълнението на реформите.
В замяна на спасителния заем Гърция трябваше да се съгласи на програми за строги икономии, структурни реформи и увеличаване на данъците. Тези условия бяха спорни от самото начало. Критиците обвиняват "Тройката", че с исканията си към Гърция е изострила положението. Сега МВФ признава в своя доклад, че наистина е подценил последиците за икономиката.
В материала фондът атакува силно и Европейската комисия. Тя е описана като „неопитна в управлението на кризи“ и е „фокусирана вместо към създаване на импулс за растеж, повече върху спазване на стандартите на ЕС“. Освен това „подстригването на дълга“ на Гърция е дошло твърде късно, защото твърде дълго е считано за „политически трудно решение“ в самата валутна зона.
В обобщение МВФ нарича първия спасителен пакет „лош атестат“. Въпреки че спасителната помощ успя да задържи Гърция в еврозоната, в доклада си МВФ признава за значителни проблеми при приемането ѝ. "Доверието на пазара не беше възстановено, банковата система загуби 30% от депозитите, а икономиката се сблъска с изключително висока безработица и с рецесия, много по-дълбока от очакваната". В Атина реагираха на доклада с едва прикрито ликуване. Властите в южната ни съседка излязоха с коментар, че това потвърждава, че цената, поискана за спасителния пакет на стойност 110 млрд. евро, е била твърде висока за страна, затънала в огромни дългове и проблеми, като укриване на данъци и голяма сива икономика.
13:06 | 11.09.22 г.