В четвъртък Кипър изпълни няколко ключови условия на международните кредитори за много спорната спасителна програма. Парламентът реши да увеличи корпоративния данък от 10 до 12,5%, с което в държавната хазна се очакват допълнителни приходи от 600 млн. евро. В допълнение парламентът потвърди удвояването от 15% до 30% на ставката за данъка върху приходи от лихви по депозитите и увеличи от 0,11 до 0,15% налога върху междубанковите транзакции, предаде Ройтерс.
Ниските данъчни ставки, с които Кипър в миналото привличаше много чуждестранни инвеститори, са трън в очите на много от държавите-членки на ЕС. Парламентът ще гласува следващата седмица и допълнително орязване на държавните разходи с два процента. Според изявление на кипърското министерство на правосъдието също съвсем скоро предстои и окончателното гласуване на цялата спасителна програма.
Тя ще има срок на действие от три години, като през този период на базата на текущите очаквания Кипър трябва да получи около 23 милиарда евро. От тях обаче само 10 милиарда евро ще бъдат инвестирани като спешни заеми от международни партньори. Останалата част трябва да бъде набрана чрез няколко мерки от самата страна.
Страните от еврозоната ще заемат на островната държава девет милиарда евро от спасителния фонд ESM, а Международния валутен фонд (МВФ) ще допринесе за спасяването с 1 млрд. евро.
Междувременно в четвъртък Германия окончателно даде зелена светлина за милиардната помощ за Кипър. От 601 депутати в Бундестага 487 подкрепиха спасителния план на стойност 10 млрд. евро, според който вложителите в кипърските банки ще поемат голяма част от загубите. Управляващата коалиция в Берлин сама събра нужните за приемането гласове.
Противниците на спасителния пакет за Кипър се провалиха в сряда вечер пред Федералния конституционен съд с искането си да се предотврати гласуването. Най-висшият орган на ESM трябва да се събере следващата сряда и да гласува решението, така че първите средства да могат да бъдат изплатени в началото на май.
Парламентаристите също гласуваха леко увеличение на дела на Германия в изтичащия спасителен фонд EFSF от 29,07 до 29,13%. Парламентът одобри също 7-годишната отсрочка, която финансовите министри на държавите от еврозоната дадоха на Ирландия и Португалия да изплатят спасителните заеми.
Междувременно кипърският министър на финансите Георгиадис гарантира погасяването на спешните заеми. В интервю за Bild (изданието в петък) той заявява: „Ние се нуждаем от заемите в момента, но ние ще ги изплатим, гарантираме за това".