Шестдневният словенски кабинет трябва да положи усилия, за да не позволи балканската страна да се окаже следващата жертва на дълговата криза в Европа, пише Bloomberg.
Премиерът Аленка Братушек трябва спешно да приложи план за съживяване на изпитващите затруднения словенски банки, се посочва в изявление на словенската централна банка.
За финансирането си до края на годината бившата югославска република се нуждае от 3 млрд. евро, докато словенските банки трябва да наберат 1 млрд. евро свеж капитал, разкриват публикувани миналата седмица данни на Международния валутен фонд (МВФ).
Европейският съюз (ЕС) се опитва да овладее дълговата криза, която накара Кипър да се присъедини към Гърция, Поругалия, Ирландия и Испания като поиска международна финансова подкрепа.
Словенските банки, като Nova Ljubljanska Banka d.d., са притиснати от нарастваща вълна лоши кредити, достигащи една пета от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Тези данни карат инвеститорите да се опасяват, че Словения може да се окаже следващата, която ще поиска помощ.
„Ако правителството започне да прилага плана, в крайна сметка може да избегне необходимостта да поиска помощ от ЕС“, казва Луц Рьомайер, фондов мениджър на Landesbank Berlin Investment, който управлява активи за 10 млрд. евро, включително словенски правителствени и корпоративни облигации. „Ако те не направят нищо, в рамките на няколко месеца ще станем свидетели на следващата криза - този път в Словения“.
Опасенията са, че проблемите в словенския банков сектор ще накарат правителството да потърси международна помощ и това ще изстреля доходността по деноминираните в долари словенски ДЦК. Днес доходността по 10-годишните словенски облигации достигна 5,6% - рекордна за 2013 г. стойност.
Днес цената за застраховането на словенския дълг за 5 години с кредитни суапове за защита от фалит (CDS) се повиши с 9 базисни пункта до 278 пункта – най-високата стойност за последните 3 месеца.
Вчера Moody’s Investors Service понижи рейтинга на Nova Kreditna Banka Maribor с две степени до Caa2 с негативна перспектива от B3 поради слабия кредитен профил на бланката и необходимостта от допълнителен капитал.
„Сделката за Кипър не е модел за евентуални бъдещи спасителни програми в еврозоната. Освен това Словения би трябвало да се справи със ситуацията, тъй като реформите в страната продължават“, заяви Евалд Новотни, член на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).
С лоши кредити, надхвърлящи 20% от активите им, словенските и унгарските банки са най-уязвими в региона, коментира Пиер Готие, анализатор на Standard & Poor’s Ratings Services.
През 2012 г. Nova Ljubljanska, най-голямата словенска банка, отчете загуби в размер на 275 млн. евро. Това е четвърта поредна година, в която банката има отрицателна печалба.
През последната седмица акциите на Nova Kreditna Banka Maribor, която за 2012 г. отчете загуби за 205 млн. евро, се сринаха с 40%.
Словения, чийто кредитен рейтинг според Standard & Poor’s е A-, за последен път проведе аукцион през октомври, когато продаде деноминирани в долари облигации за 2,25 млрд. долара.
Страната планираше да проведе нов аукцион през януари. Той обаче се провали, след като тогавашният премиер на страната Янес Яанса беше обвинен в корупция и се наложи да подаде оставка на 27 февруари.
Словенската икономика преживява втора рецесия за последните четири години. През четвъртото тримесечие на 2012 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се сви с 3% на годишна база, отбелязвайки трето поредно тримесечие на спад.
През тази година дълговата тежест на страната се очаква да нарасне до 60% от БВП, а през 2014 г. до 70% спрямо около 30% през 2008 г., коментира Тимъти Аш, икономист на Standard Bank Plc в Лондон.
10:19 | 07.09.22 г.