Защо е важно кипърските банки да останат затворени

Решението кипърските банки да останат затворени още няколко дни, въпреки че страната постигна споразумение с кредиторите си малко преди изтичането на крайния срок в понеделник, може да се приеме като знак за продължаваща несигурност. Според повечето анализатори обаче мярката ще помогне за възстановяването на доверието на инвеститорите, пише CNBC.

Кипърските банки ще останат затворени до четвъртък, за да бъде предотвратена евентуална банкова паника. Според икономисти това е знак, че властите полагат всички усилия, за да приложат мерките за стабилизиране на банковата система.

„Хората, които имат пари в банките, искат те да бъдат отворени. Много по-важно от гледна точка на глобалната финансова стабилност е обаче всичко да бъде направено правилно“, казва Стив Брис, главен инвестиционен стратег на  Standard Chartered Bank в Сингапур.

В понеделник сутринта беше постигната сделка за спасяването на Кипър, която обаче включва тежки загуби за притежателите на депозити над 100 хил. евро. Дори след като банките бъдат отворени в четвъртък, върху тях ще бъдат наложени капиталови контроли.

Брис допълва, че доходността по облигациите на страните от периферията на еврозоната като Испания и Италия не се е повишила рязко, което означава, че инвеститорите не очакват разпространение на кризата извън Кипър.

„В понеделник пазарите леко се отдръпнаха, но облигациите на страните от периферията на еврозоната останаха стабилни и според мен в крайна сметка това, че банките останаха затворени ще се окаже положително“, коментира Брис. „Все пак трябва да видим какво ще се случи през следващите няколко дни“.

„Кипърските банки са затворени от 16-ти март и това вече е доста дълъг период“, казва Ед Понси, изпълнителен директор на  Barchetta Capital Management в Ню Йорк. „Това е поредният знак, че Дислеблум и европейските министри още не са готови да признаят какво се случва“, допълва Понси, визирайки коментарите на президента на Еврогрупата и финансов министър на Холандия Йерун Диселблум.

Първоначално Диселблум заяви, че спасителната програма за Кипър, която беше договорена в понеделник сутринта, представлява модел за разрешаване на бъдещи банкови кризи в еврозоната. В последствие той направи второ изявление, според което „програмите за макроикономически корекции са моделирани специално за всяка една ситуация и че модели за подобни спасителни програми не биха могли да съществуват“.