Бъдещето на еврозоната виси на една тънка и нежна копринена нишка – на едва няколко милиарда евро. Осем месеца след искането за спасителна помощ от страна на Кипър финансовите министри на еврозоната със зачервени от недоспиване очи представиха заедно преди една седмица рано в събота сутринта пакет, който е толкова спорен, че поставя под въпрос членството на островната държава в паричния съюз, пише в свой анализ Wall Street Journal.
Бунтът предизвикаха 5,8 милиарда евро, които Кипър трябва да възстанови от банковите си клиенти, за да се гарантира, че спасителният пакет може да се ограничи до 10 млрд. евро. Сумата е нищожна за еврозоната, тя отговаря само на 0,06 на сто от годишното ѝ икономическо производство.
Цялата застрашена от катастрофа банкова система в Кипър (всички банки общо в държавата) според данни на SNL Financial е на 44-о място сред банките в еврозоната. Целият им общ счетоводен баланс възлиза на 126,4 млрд. евро към януари, което е по-малка сума от тази на единадесетата по големина германска банка - DekaBank. Така че между размера на проблема и рисковете на избраното "решение" има огромно несъответвтие. Как стигнахме до тук, пита реторично WSJ?
Сред някои от политиците дълго време цареше убеждението, че Кипър не е от "системно значение". С други думи, държавата е толкова малка, че няма да има влияние върху безопасността на финансовата система на еврозоната.
Това донякъде е така, както е видно и от относително спокойните реакции на финансовите пазари. Ако местните банки фалират и голямата 800 000 жители икономика се срути, останалата част от Европа няма да се натовари директно.
Вярно е също, че сегашната тема табу - като част от спасителния план да се бръкне и джобовете на банковите клиенти, теоретично ще стресне спестителите в Испания и Италия, но досега това не се случи. И в двете страни в случай на подстригване на дълга би имало лесно достъпни източници на финансиране, а именно - притежателите на държавни облигации.
Независимо от това твърдението, че Кипър не е от значение за системата, се основава на едно предположение - че страната ще остане в еврозоната. Ако островната държава напусне доброволно или бъде накарана да напусне зоната, всичко е възможно. И точно това е все по-вероятно, ако Европейската централна банка спре да подкрепя местните банки с ликвидни инжекции. Точно с това тя заплаши в четвъртък, ако парламентът в Никозия не приеме до понеделник своя дял за спасителния пакет.
"Ако Кипър не отстъпи, ЕЦБ ще изпълни заплахата си. В противен случай тя не би фиксирала това условие в писмен вид", писа Марко Анунциата, главен икономист на General Electric в проучване. „Ако това се случи, Кипър ще е изправен пред сериозна финансова криза и вероятно ще бъде принуден да напусне еврозоната. "
Тогава еврозоната ще влезе в неизследвана засега територия. Вместо неотменим паричен съюз, тя ще се превърне в, като заяви един високопоставен представител на ЕС, във „фиктивен брак“. Ако една страна може да се измъкне, и друга ще може. Пазарите ще повярват, че в даден момент европейските политици ще са готови да отворят при определени обстоятелства изходните врати, за да изкарат дадена страна, казва още Анунциата.
Той очаква, че един демонстрационен ефект на действителен изход - ярки телевизионни кадри на банкова паника и икономически срив от цяла Европа - драстично ще намалят вероятността и други страни да последват примера.
Ако Кипър излети от зоната, ЕЦБ ще посегне към драстични мерки, за да защити останалите 16 члена. Но въпреки това няма да е ясно какъв ще е изходът.
Няма индикации, че онези, които заседават цели нощи в Брюксел за спасителния пакет, създаван, че решението им може да се превърне в руска рулетка. Те си представяха всичко по различен начин: За Германия и други страни е било от решителна важност, сметката за спасението на Кипър да остане на ниво, на което тя може да бъде продадена на избирателите и депутатите вкъщи.
Също толкова важно за тях е да наложат спазването на правилата и да поддържат дисциплина. Лесното решение да се задържи Кипър с евтини заеми над водата щеше да изпрати сигнал към други страни, че те също биха могли да избегнат последиците от предишната си неразумна политика. От тази гледна точка всяка страна е системно важна, защото всеки спасителен план създава нови факти и очаквания за бъдещето.
Кипърците имат известно основание да са объркани за това какви правила всъщност са нарушили. Тяхното правителство запази нивото на дълга ниско, а банките са доста големи спрямо цялата икономика. Грешката на кипърци беше, че са избрали правителства, които са позволили на банките им със сенчести герои да въртят бизнес, който не се харесва на германските данъкоплатци. И че имат банки, които са вярвали на уверенията на еврозоната, че Гърция никога няма да изпадне в дълбока криза.
Независимо дали Кипър ще остане в еврозоната или не – за кипърци ситуацията няма да се подобри значително. Защото банковата и тежката икономическа криза са неизбежни. С това поредната нова страна от еврозоната ще плати висока икономическа и политическа цена за членството си, завършва анализа си WSJ.
04:07 | 03.09.22 г.