Малък остров в периферията на Европа потъва бавно под тежестта на прекомерно раздутата банкова система. Не ви ли звучи познато? Подобно на Ирландия и Исландия и Кипър в момента се бори за оцеляване заради банките, пише Ройтерс.
Вчера парламентът на страната отхвърли с голямо мнозинство предложението за данък върху депозитите, което беше условие за отпускането на спасителна помощ за страната от европейските й партньори. Това обаче предизвика хаос не само на острова, а и в Европа, като отново се възобновиха опасенията за разпад на еврозоната.
Опитът на Исландия и Ирландия показва, че както и Кипър да реши да се справи с кризата, ще си търпи последствията доста дълго време. Рейкявик например остави финансовите институции да фалират и наложи мерки за контрол на капитала, което направи изключително трудно финансирането на икономиката. Дъблин пък национализира повечето банки, което учетвори дълговото бреме на страната и гарантира дълги години на строги бюджетни икономии.
Двете страни отново се върнаха към растеж, но проблемите с пазарите на имоти и високата безработица остават, а Исландия се опасява, че като премахне капиталовия контрол, ще се сблъска и с отлив на чужди инвестиции.
Няма лесен начин, по който Кипър да се справи с проблемите. Страната се нужда е от сравнително малка сума, за да стабилизира банковия сектор и да покрива текущите си нужди – около 17 млрд. евро. Това обаче е почти колкото цялата й икономика и представлява огромна тежест за острова с население под 1 млн. души. Фактът е достатъчно красноречив докъде може да доведе прекомерното разрастване на банковата система, която пострада тежко заради големите си експозиции към Гърция.
В момента банковият сектор на страната се оценява на около 8 пъти над размерите на икономиката. През последните 6 години кредитите в балансите на местните банки се увеличиха до около 72 млрд. евро, а финансовите институции се раздуха благодарение на подкрепата на руски капитали, които започнаха да прииждат в страната след разпадането на Съветския съюз.
Според различни оценки около една трета от депозитите в кипърските банки са на руски граждани. В последните 6 години се наблюдава рязък ръст на депозитите, а съотношението кредити към депозити достига почти 100%. Финансирането на банките освен това се правеше предимно чрез притока на депозити, а не чрез дълг, и там липсва прозрачност и контрол върху произхода на парите на чуждите инвеститори.