Гръцките банки лобират пред институциите, стоящи зад спасителния план за страната, да смекчат условията, наложени за рекапитализацията им, така че да избегнат национализация, съобщава Financial Times.
Според условията по възлизащия на 172 млрд. евро спасителен план за Гърция, подкрепен от така наречената тройка международни кредитори – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) – в четирите основни гръцки банки ще бъдат инжектирани 27 млрд. евро, а допълнителни 2,5 млрд. евро трябва да бъдат осигурени от частни инвеститори.
Привличането на частен капитал обаче се оказва трудно като се има предвид наближаващия краен срок през април и оценката на банките, която според някои анализатори е нереалистична.
Четирите основни гръцки банки заедно имат отрицателен собствен капитал в размер на около 2,5 млрд. евро и това допълнително отблъсква частните инвеститори.
„Новите инвеститори не са склонни да плащат за минали загуби“, казва Никос Карамозис, заместник изпълнителен директор на Eurobank. „Ако искаме да привличаме частен капитал, условията трябва да бъдат преразгледани“.
По думите на банкери и анализатори никой освен шепа по-малки хедж фондове не е проявил интерес към придобиване на акции във водещите гръцки банки - National Bank of Greece, която е в процес на сливане с Eurobank, Alpha Bank и Piraeus Bank.
„До този момента не виждаме особен интерес от страна на международни институционални инвеститори да участват в рекапитализацията при сегашните условия“, казва Антонио Рамирез, анализатор на Keefe, Bruyette & Woods.
Ако не се появят чуждестранни инвеститори, банките рискуват изцяло да бъдат национализирани от Гръцкия фонд за финансова стабилност (HFSF), който управлява отпуснатите от тройката средства.
Според условията за ракапитализация, договорени миналото лято, банките са оценени на близо два пъти над счетоводната си стойност, въпреки че повечето европейски банки се търгуват значително под нея.
Крайният срок за рекапитализацията, който изтича в края на април, също е трудно изпълним, коментират банкери, особено що се отнася до NBG-Eurobank, чието сливане се очаква да продължи поне до лятото.
Банкери коментират, че графикът за излизането на HFSF от спасителната схема също е нереалистичен.
Частните инвеститори ще получат варанти, които им дават право да изкупят дяловете на HFSF в рамките на 5 години. Това обаче трябва да се случи при сегашните раздути оценки, които според банкерите ще превишават пазарната капитализация на банките за доста продължителен период от време.
Пожелал анонимност банкер коментира, че балансите на гръцките банки са в по-лошо състояние, отколкото изглежда на пръв поглед, тъй като оценките на активите и средствата за рекапитализация са от 2011 г. „Гърция се представя по-зле дори спрямо най-песимистичните сценарии“, допълва той.
„Макроикономическото свиване през 2012 г. е много по-голямо от очакваното. Състоянието на дълговите портфейли все още се влошава“, изтъква банкерът.