Възраженията на Германия държавите от еврозоната да поемат загуби от гръцките облигации, които държат, принуди страните от паричния съюз на Европа да потърсят по-сложни начини да помогнат на Атина да се справи с дълговото бреме, пише британският Financial Times.
Финансовите министри на еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) не се споразумяха на последната си среща точно как да се свие дълга на Гърция, но се очаква това да се случи в понеделник, тъй като по думите на председателя на еврогрупата Жан-Клод Юнкер се обсъждат само “технически подробности”.
Основната спънка пак идва от Германия – Берлин отказва да бъдат намалени и лихвите по спасителните заеми за южната ни съседка с мотива, че са незаконни, тъй като биха представлявали фискален трансфер.
Алтернативата е временният спасителен фонд на еврозоната да отпусне още 10 млрд. евро на Гърция, които да се използват за обратно изкупуване на гръцки облигации от частните инвеститори. Това е и мярката, която като че ли печели най-сериозна подкрепа от страна на гръцките кредитори, посочва изданието.
Отпускането на тези средства обаче е поредното политическо предизвикателство пред еврозоната, тъй като предложението трябва да мине през неспокойните парламенти на Германия, Холандия и Финландия.
Сделка за дълга на Гърция обаче трябва да бъде постигната, защото той продължава да нараства заради дълбоката дългогодишна рецесия, обхванала страната.
Очаква се гръцкият дълг да достигне 190% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2014 г., а през 2020 г. да се свие до 144%, а не до 120%, каквато е целта на международните кредитори на страната.
Финансовите министри от еврозоната изчисляват, че с новите мерки дълговете на Гърция ще се свият до 121% от БВП до 2020 г. и 107% до 2022 г.
22:05 | 11.09.22 г.