Делът на гръцкия дълг се насочва към 190% от БВП

Гърция се срива все по-дълбоко в дълговия капан. Само предвидените за отпускане до края на тази година спешни заеми от 44,6 милиарда евро съответстват на близо 23% от икономическото постижение на страната за тази година и ще  повишат дела на дълга до около 176,7% от брутния вътрешен продукт (БВП). А през май се очакваше това съотношение през  тази година да бъде 160,6 процента. До 2020 г. Гърция трябва да намали дълга си до 120% - такива поне са изискванията на предложената още през пролетта втора спасителна програма. Но няколко месеца по-късно тези изисквания вече са безполезни, пише в свой анализ германският икономически ежедневник Handelsblatt. 

Особено все по-силният икономически спад прави всички прогнози нищожни. Според изчисленията на гръцката национална статистическа агенция Elstat БВП се свива през третото тримесечие със 7,2% в сравнение със същия период на предходната година. Това е и най-големият спад от началото на кризата досега. Спрямо второто тримесечие със спад от 6,2% понижението се ускорява.

Едва наскоро  Европейската комисия ревизира своята икономическа прогноза за Гърция надолу: сега Брюксел предвижда за 2012 г. спад на БВП от шест на сто, вместо 4,7%, както бе през пролетта. Но според резултатите от третото тримесечие и вече коригираната прогноза вече е остаряла и трябва да бъде поправена. Дори и кабинетът в Атина да остане на правилния курс към консолидация на бюджета, остават две въпросителни – развитието на конюнктурата и приватизационната програма.

Въздействието на рецесията вече показа на какво е способно през тази година. Гръцкото финансово министерство вероятно ще надхвърли в номинален аспект целта си за дефицит. В края на октомври дефицитът е бил с 1,13 милиарда евро по-малък от посочената в бюджета цел. Независимо от това Гърция няма да постигне целевите спестявания поради слабата икономика. Първичният дефицит, който не взима под внимание дълга и измененията в активите, вероятно ще достигне 1,5%. А предвижданията бяха за един процент.

Също и съотношението на дълга към БВП се развива по-зле от очакваното. За 2013 г. ЕС очаква покачване до 188,4%, а за 2014 г. - увеличение до 188,9%.

Гръцкото правителство очаква в своето средносрочно финансово планиране за 2014 г. дори и покачване на нивото на дълга до 191,6%. В основата на втория спасителен пакет пък бе заложено, че дългът ще достигне своя връх през 2013 г. при 167% от БВП, а след това ще започне да пада.

Но не само рецесията подкопава консолидацията на държавните финанси. И приходите от приватизация, които трябва да играят важна роля при намаляването на дълга, ще бъдат доста по-скромни от първоначалните предвиждания. Още през миналата година тогавашното социалистическо правителство прогнозира приватизационни приходи от 50 млрд. евро до 2015 г.

Тази цел през тази година бе намалена с 19 милиарда евро, след като държавата досега постигна приходи от приватизация само в размер на 1,5 млрд. евро. Сега ръководителят на Агенцията за приватизация Такис  Атанасопулос  очаква, че чрез продажбата на държавната собственост и концесиите до края на 2016 г. в хазната ще влязат малко повече от единадесет милиарда евро.

При тези условия 120-процентовата цел не може да бъде постигната - особено след като  според изчисленията на тройката международни кредитори през периода до 2014 г. вече ще има нов финансов недостиг от около 15 млрд. евро. Планираното разширяване на консолидационната програма през 2016 г. ще струва допълнителни 17,1 милиарда евро. Тъй като потенциалите за икономии са вече до голяма степен изчерпани, по-голямата част от тази сума ще се финансира по новоотпуснатите кредити, което ще увеличи допълнително дълговото бреме.

Членът на директорския борд на ЕЦБ Йорг Асмусен очаква за 2020 г. съотношението дълг – БВП да бъде 140%. Според изчисления на Eurobank EFG обаче през 2022 г. съотношението ще е 150,3 на сто, ако програмата се прилага без никакви промени. 

До подобни неособено оптимистични прогнози достига и гръцкият изследователски институт KEPE. Според него делът на дълга през 2020 г. ще бъде 144,8 на сто от БВП, но при условие, че от 2013 г. Гърция ще има среден премиен излишък от 3,6 на сто – много оптимистична прогноза.

Освен това публичните кредитори трябва да предоставят на гърците понижение на лихвите от 50 базисни пункта, за за излезе сметката. Как тройката ще определи устойчивостта на дълга на страната все още не е ясно – съответният пасаж от последния доклад за напредъка на страната е празен. Но всички известни изчисления показват, че без нови облекчения Гърция няма да може да постигне заложената цел за дълг нито през 2020 г., нито две години по-късно.