Програмата за икономии е приета, бюджетът за строги икономии също е приет - гръцкият парламент приключи със съгласието си за бюджет 2013 г. в нощта срещу понеделник една турбулентна седмица и от гледна точка на Атина проправи пътя за по-нататъшни финансови инжекции. Сега финансовите министри на еврозоната ще решават за по-нататъшно отпускане на помощи за Гърция. Паричните попечители ще се съберат още в понеделник, но днес не се очаква окончателно решение за следващия транш от помощта в размер на 31,5 млрд. евро. Сегашната програма от 130 млрд. евро няма да е достатъчна заради рецесията в Гърция и нарастващата тежест на дълга и трябва да бъде преразгледана, което ще отнеме повече време от първоначално очакваното, предава DPA.
С комфортно мнозинство гръцкият парламент одобри в нощта срещу понеделник бюджета за 2013 г. 167 депутати гласуваха за законопроекта, 128 гласуваха "против", четири гласа бяха "въздържал се", а един от общо 300 депутати отсъстваше. "С голямо единство бе направена втората важна стъпка", заяви министър-председателят Андонис Самарас. Така Атина е изпълнила според него второто условие за допълнителна помощ за страните, застрашени от фалит. Още в сряда парламентът одобри с незначително мнозинство от 153 гласа нова програма за икономии на стойност 13,5 милиарда евро.
Срещу последният засега пакет за строги икономии пакет и бюджета за 2013 г. през нощта пред парламента в Атина демонстрираха 10 000 гръцки граждани. До сериозни инциденти не се стигна. Бюджетът за 2013 г. предполага, че гръцката икономика ще се свие с 4,5% през следващата година, и с 6,5% през тази година. Бюджетният дефицит ще падне до 5,2% от 6,6% през 2012 г., държавният дълг ще се увеличи от 340 до 346,2 млрд. евро. Планираните приходи са с 46,7 млрд. евро на по-ниско ниво от тази година (49,4 млрд. евро) заради свиването на икономиката. Разходите трябва да се намалят от 61,8 до 55,8 млрд. евро.
Самарас показа видимото си облекчение след гласуването. Коалицията му отново успя да постигне солидно мнозинство в парламента. При вота за пакета за строги икономии в сряда правителството попадна в затруднено положение, защото се появиха много дисиденти сред социалистите и членовете на по-малкия коалиционен партньор „Демократична левица“, които се въздържаха от гласуване.
Коалицията от консерватори, социалисти и Демократичната левица е загубила подкрепа от създаването си насам. От първоначалните 179 депутати през лятото трима члена напуснаха фракциите. Според две неотдавнашни гласувания коалицията загуби още дванадесет депутати и така вече има 166 парламентаристи.
И в очите на избирателите управляващите партии губят доверие. Ако днес има избори Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА) се очертава като най-голямата сила, показва публикувано в неделя във вестник To Vima проучване. И десните екстремисти заради икономическата криза, високата безработица и определянето на драстичните мерки за икономии биха имали с повече представители. С 38,2% респондентите обаче Самарас е по-предпочитан министър-председател отколкото ръководителя на СИРИЗА Алесис Ципрас (33,3%).
11:12 | 10.09.22 г.