Новата седмица се очертава като изключително интензивна от гледна точка на разговорите по спасяването на Гърция. В тях по всяка вероятност ще бъде потърсена ролята на Европейската централна банка в операциите по подпомагане на страната, пише Bloomberg.
В сряда, 22 август, председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер ще посети гръцката столица, за да обсъди молбата на правителството срокът на ангажиментите за съкращаване на разходите да бъде удължен с две години.
Премиерът Андонис Самарас пък ще пътува за Берлин и Париж, където на 24 и 25 август има насрочени срещи с френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел. Самите Меркел и Оланд ще се срещнат в столицата на Германия на 23 август, за да координират общата си позиция по гръцкия въпрос.
В събота Жан-Клод Юнкер категорично заяви, че Гърция няма да напусне еврозоната, освен ако страната „тотално не откаже“ да изпълнява заложените цели за провеждане на реформи.
„Това няма да се случи, освен ако Гърция не наруши споразуменията и не се придържа към ангажиментите си“, категоричен е Юнкер.
„В случай на подобен тотален отказ на Гърция по отношение на бюджетната консолидация и структурните реформи излизането от еврозоната би трябвало да бъде поставено като въпрос“, обяснява той.
Интензивните дебати в еврозоната имат за цел да се намери ново решение за Гърция, както и да се предотврати силно повишение на доходността по италианските и испанските облигации. През уикенда Испания призова ЕЦБ „да предостави неограничена помощ“ в това направление, след като десетгодишните облигации на страната отново записаха увеличение на доходността.
В събота изказване имаше и финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле, който заяви, че дълговата криза не бива да се превръща в „бездънна яма“ за Германия. „Има граници“, категоричен е той по отношение създаването на нова програма за подпомагане на Гърция.
Според анализатори ръководителите на ЕЦБ може да вземат решение за фиксиране на максимално ниво на доходността на облигациите на всяка страна от еврозоната, написа вчера германското списание Spiegel, без обаче да посочва източниците. Средства за такова решение можело да се осигурят с оглед възможността на институцията да печата пари.