fallback

Презряната от Кипър "тройка" приключва днес мисията си в страната

Инспекторите на ЕЦБ, МВФ и ЕК трябва да оценят точната нужда на банките и правителството от средства

15:46 | 27.07.12 г. 2

Правителството на Кипър е достатъчно отчаяно, за да се обърне за спасителна помощ към Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), въпреки че в очите на малката островна държава именно „тройката" причини най-тежките сътресения в Гърция, пише онлайн изданието businessinsider.com.

Днес инспекторите на презряната „тройка" трябва да приключат мисията си в Кипър и предстои да кажат от колко точно пари се нуждаят банките в страната, за да се справят с проблемните си баланси, както и колко средства ще са необходими на правителството, за да се задържи на повърхността.

Ако сделка бъде постигната, първият финансов транш Никозия може да получи още през октомври, но при условие, че осъществи тежки структурни реформи и предприеме бюджетни съкращения, приватизация и вдигане на данъците.

В момента Кипър практически е във фалит, затова правителството буквално е „яхнало“ полудържавния сектор, посочва изданието. Миналата седмица кабинетът взе 101 млн. евро от Кипърската телекомуникационна агенция, 50 млн. евро от пристанищните власти и 24 млн. евро от агенцията за развитие на човешките ресурси. Сега властите „преследват“ за пари пенсионния фонд в енергийния сектор.

Изданието отбелязва, че кризата в Кипър е всъщност криза на финансирането. След като достъпът на страната до пазарите беше отрязан, Никозия си изпроси от Русия 2,5 млрд. евро в края на миналата година. Тези пари обаче също свършиха.

Най-голямата финансова „черна дупка“ се отвори в банковия сектор в Кипър, след като финансовите институции бяха принудени да отпишат милиарди заради преструктурирането на гръцкия държавен дълг.

Кипърските банки обаче са натоварени и със сериозното бреме на гръцкия корпоративен дълг. Кредитите към гръцкия бизнес представляват около 40% от балансите им и със сигурност попадат в графата „боклук“, тъй като Гърция е вече пета година в рецесия.

Отделно кипърските банки са задръстени от проблемни кредити, свързани със сектора на имотите, при все, че населението на страната е едва около 1 млн. души.

Кипърските банки вероятно ще имат нужда от доста повече от 9 млрд. евро, тъй като съгласно законодателството на острова просрочените над 90 дни заеми не се считат за „лоши“ и не се признават за „лоши“, ако са обезпечени. Цените на имотите обаче се сринаха и единственият път, по който банките си възстановяваха парите – продажба на отнети от длъжници имоти, вече им е отрязан, отбелязва изданието.

Инспекторите на тройката настояват тези заеми да бъдат отписани, но логично банките и правителството в Никозия се противят на искането. Изходът от преговорите по въпроса в голяма степен ще определи размера на спасителното финансиране за банките.

Кипър се опитва да привлече в преговорите за спасителния заем Китай и Русия, които се интересуват от новооткритите залежи на природен газ край бреговете на острова. От една страна Москва се опитва да запази основния си експортен пазар на синьо гориво – Европа, а Пекин пък се интересува от достъп до нови природни ресурси.

Това е причината Русия да подеме охотно нов кръг преговори с Кипър за още един заем, което беше потвърдено и от руския финансов министър Антон Силанов.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:45 | 13.09.22 г.
fallback