Представители на Европейската комисия (ЕК), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) пристигнаха днес в Никозия, за да започнат от утре разговори за условията на финансовата помощ, поискана от Кипър, предаде DPA.
Делегацията, в която участват над 30 представители на "тройката" международни кредитори, ще започне от утре консултации за оценка на кипърската банкова система и обсъждане на общите финансови нужди на Кипър в дългосрочен икономически план. Освен посещенията в различни министерства и в Централната банка на Кипър, членовете на делегацията ще се срещнат и с представители на политическите партии в страната, съобщи кипърското финансово министерство, цитирано от ИТАР-ТАСС.
Миналата седмица Кипър беше принуден да се обърне за помощ към Еврогрупата във връзка със загубите на банковия сектор в страната, породени от гръцката криза. Кипър е петата членка на еврозоната (след Гърция, Ирландия, португалия и Испания), която поиска международна финансова помощ.
Същевременно кипърските власти обявиха днес, че са участвали с 1,79 млрд. евро в рекапитализацията на кипърската Народна банка, която трябваше до 30 юни да намери 1,8 млрд. евро, за да отговори на изискванията за рекапитализация, съобщава AFP. Преговорите на Кипър с "тройката" кредитори съвпадат с началото на шестмесечното председателство на Европейския съюз, което страната пое от 1 юли, отбелязват агенциите.
Кипър е в ритъма на готвения от тройката меморандум в замяна на исканата от правителството финансова помощ, коментира днес в. "Филелефтерос“.
Международната финансова помощ е свързана с категорични изисквания за структурни реформи в бюджетната сфера, насочени към съкращаване на разходите и повишаване на приходите на държавата.
Анализаторите са убедени, че едно от исканията на Европейската комисия и на Еврогрупата ще бъде повишаване на корпоративния данък, а както подчерта днес кипърският заместник-министър по европейските въпроси Андреас Мавроянис, Кипър, както и Ирландия, се отнася особено "трепетно" към проблема за запазване на извънредно ниския си корпоративен данък.
Кипърският финансов министър Васос Сиарлис изрази днес увереност, че островът все пак ще успее да избегне прилагането на "катастрофални мерки за икономии", които другите страни, включително Гърция и Португалия, бяха принудени да приемат в замяна на финансовата помощ.
На теория повишаването на данъците трябва да увеличи приходите на държавата, но на практика ще направи страната по-малко привлекателна за бизнес. Ето защо, опасявайки се от последствията от един голям заем от ЕС, Кипър се стреми да допълни европейската стабилизационна помощ с кредити от "външни източници", като Русия и Китай. Кипър оцеля с руски кредит от 2,5 млрд. евро, преди да изпадне от международните пазари заради изключително ниския си кредитен рейтинг, припомнят агенциите.
Кипърските официални представители отказват да разкрият колко пари ще поискат от международните кредитори, но според местните медии помощта за Кипър вероятно ще е близо 10 млрд. евро, като 66 на сто от тях ще дойдат от европейските фондове, а 33 на сто - от МВФ. Правителството заяви неколкократно, че финансовата помощ е необходима само за рекапитализация на банките, които пострадаха при орязването на гръцкия дълг, а не за икономиката като цяло. Очаква се обаче Тройката да предложи пълен меморандум, който ще се опира на изисквания за преструктуриране на банковия сектор, фискална консолидация и структурни мерки в икономиката.
Най-силното конкурентно предимство на Кипър – ниският корпоративен данък, чиято ставка сега е 10%, и въпросът за неговото увеличаване, няма да бъде предмет на преговорите с "тройката", заяви финансовият министър на страната Васос Сиарлис, цитиран от БНР.
23:10 | 11.09.22 г.