Лошите кредити в Испания са двойно повече от тези в Централна и Източна Европа

Пикът при необслужваните кредити вече е достигнат на водещите пазари в Централна и Източна Европа се казва в анализ на Райфайзен Рисърч за банковите пазари в ЦИЕ. Като цяло показателят необслужвани кредити за целия регион на ЦИЕ се стабилизира малко под 7% през 2011 г.

“Трябва да се подчертае, че банковите сектори в Централна и Източна Европа са относително малки в сравнение с тези на Еврозоната. При положение, че пазарите в ЦИЕ представляват само 9% от общите кредити в Еврозоната, не е изненада, че размерът на необслужваните кредити в Испания е двойно по-висок от този на целия регион на Централна и Източна Европа”, казва Гюнтер Дойбер, ръководител за ЦИЕ към Райфайзен Рисърч В България кредитите с просрочие над 90 дни са с дял от 16,2% към 31 март 2012 г.

Анализаторите на Райфайзен Рисърч виждат най-голям потенциал за растеж на банковите пазари в Русия и Полша, които заедно представляват 60% от банковия пазар в Централна и Източна Европа. Банковият сектор в България Докато през 2011 г. България продължи да се възстановява от рецесията, икономическият растеж остана слаб поради изоставането в някои сектори. Вътрешното потребление намаля с 0,3% на годишна база поради растящата безработица, като инвестициите също се свиха. Банковата система продължи да адаптира дейността си в съответствие с плавното възстановяване на икономиката от рецесията. Поради свитото кредитиране и високите нива на безработица, кредитната активност остана ниска и нарасна с около 4% през 2011 г. (кредитите представляват 73% от общите активи). Повишеното търсене на кредити главно от секторите търговия, преработващата промишленост и професионални услуги доведе до ръст на корпоративното кредитиране с 6% на годишна база през 2011 г., като този сегмент бе основен двигател за ръста на кредитния портфейл.

Ниската кредитна активност и устойчивият ръст на депозитите са били основен двигател за нарасналата ликвидност в банковата система. Измерена с коефициента на ликвидните активи, ликвидността се е подобрила до 25,57% към края на 2011 г., спрямо 24,37% година по-рано. Съотношението кредити към депозити е спаднало до около 106% през 2011 г. – значително под нивата от 2009 и 2010 г. (около 115-120%). Банковата система приключва 2011 г. с обща капиталова адекватност от 17,5%, която отчетливо надхвърля регулаторния минимум от 12%. В резултат на стабилната ликвидна и капиталова позиция българският банков сектор е добре подготвен да подкрепи кредитирането при по-благоприятна вътрешна и външна икономическа среда, което отличава банковия сектор в страната от някои други конкуренти в Югоизточна Европа, смятат от Рафайзен Рисърч.

За трета поредна година, българският банков сектор отчита спад в нетната печалба, която се свива до 300 млн. евро през 2011 г. По-слабият финансов резултат се дължи на разходите за обезценка вследствие на ръста на класифицираните кредити и ниския ръст на новоотпуснатите кредити. Класифицираните кредити възлязоха на 23,21% от общите кредити към края на 2011 г., като 8,29% представляват кредитите “под наблюдение” (кредити със забава 30-90 дни), 3,18% “необслужвани кредити” (забава от 90-180 дни) и 11,75% са “загуба” (забава от над 180 дни.) Податливостта на ЦИЕ на външни шокове От 2009 г. привличането на депозити изпревари ръста на кредитите в ЦИЕ: на кумулативна база от 2009 до 2011 г. депозитната база в ЦИЕ се увеличи с 38%, докато кредитите нараснаха с около 25%. Според Гюнтер Дойбер през последните 24-36 месеца съотношението между кредити и депозити намаля на повечето пазари в Централна и Източна Европа, отчитайки някои отклонения от този показател, както и при ликвидността, в отделни подрегиони. Той е убеден, че настоящите тенденции за привличане на депозити в ЦИЕ са добър знак, тъй като бъдещият ръст на банковия пазар ще зависи до голяма степен от това привличане на средства. На тази база очакванията на Дойбер са, че регионът ще е по-малко податлив на външни шокове в сравнение с 2008-2009 г.