Гръцките публични финанси са изправени пред колапс

Гръцките публични финанси е възможно да рухнат още в началото на юни, което ще остави без доходи стотици хиляди пенсионери и хора, заети в публичния сектор, освен ако след изборите на 17-и юни не бъде сформирано стабилно правителство.

За това предупреди бившият министър-председател на Гърция Лукас Пападимос, цитиран от Financial Times.

Според Пападимос ситуацията в страната се влошава по-бързо от предвиденото, а в началото на юни паричните потоци е по-вероятно да са отрицателни заради резкия спад на данъчните постъпления и отслабения контрол върху разходите в периода между изборите от началото на май и следващите в средата на юни.

Много от гърците отложиха данъчните си плащания заради политическата нестабилност в страната и опасенията, че Атина ще се откаже от еврото, отбелязва изданието.

След изборите от 6 май гърците освен това масово започнаха да теглят спестяванията си от местните банки. Бягството от банковата система на страната е на път да причини сериозна ликвидна криза, която през почивните дни е била обсъдена от президента Каролос Папуляс и лидерите на политическите партии.

Папуляс и гръцките партийни лидери са разгледали доклад от 8 страници, в който се посочва, че Атина е изправена пред сериозни трудности при покриването на разходите през юни.

Служебният финансов министър на Гърция Георгиос Заниас вероятно ще се опита да пренасочи 3 млрд. евро от гръцкия фонд за финансова стабилност, който беше създаден от международните кредитори на страната в подкрепа на банковата рекапитализация, към бюджета, посочва изданието, като се позовава на анонимен правителствен източник.

Обмисля се и емитирането на по-голям краткосрочен дълг, така че да се поддържа резерв от средства в размер на 4-5 млрд. евро, които да се харчат при извънредни ситуации.

Засега фискалните проблеми на Гърция имат само вътрешно отражение, тъй като следващото плащане по облигации с изтичащ матуритет, държани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и други централни банки на държави от еврозоната, е през август.

Спадът на данъчните приходи обаче се усеща все повече, тъй като заради свиването на постъпленията в хазната не беше възстановено ДДС на гръцкия бизнес, а разходите за публични инвестиции бяха орязани с над 20% през първите 4 месеца на годината.

Временно са замразени и трансферите на гръцкото здравно министерство към болниците за покриването на дългове към доставчици на медикаменти и консумативи. Това налага пациентите да заплащат пълната стойност на лечението, отбелязва изданието.

Гръцката държавна енергийна компания PPC получи 250 млн. евро от бюджета, за да покрие част от дефицита си, след като хиляди гърци спряха да плащат сметките си за ток, в които беше включен и новият имотен данък.

Опасенията за излизане на страната от еврозоната и политическия хаос обаче като че ли отрезвиха избирателите. Резултатите от проучвания на общественото мнение показват, че подкрепата за проевропейските партии, които подкрепят икономиите, отново е започнала да расте. Близо 26% от гласоподавателите подкрепят Нова демокрация, докато радикалната лява партия СИРИЗА отново е втора с около 20% от гласовете на гърците.

Подобрил се е и рейтингът на лидерът на Нова демокрация Антонис Самарас, като социолозите отново го сочат за най-вероятния нов премиер на страната.