Президентът на ЕБВР: Напускането на еврозоната няма да помогне на Гърция

Евентуално излизане на Гърция от еврозоната няма да подобри положението ѝ или това на Европа, заяви президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие Томас Миров пред CNBC.

Гърция се насочва към нови избори, тъй като политиците не успяха да сформират коалиционно правителство при положение, че част от партиите се противопоставят на споразумението за международна спасителна помощ.

„Мога само да предупредя всички, които смятат, че напускането на еврозоната ще подобри нещата в Гърция, че това няма да стане“, каза Миров. „Същевременно е налице очевидно неизвестен риск за еврозоната като цяло“, добави той.

Тези, които поощряват излизането на Гърция от еврозоната, твърдят, че страната ще може да девалвира валутата си, да печата пари и да въведе собствен основен лихвен процент, за да се измъкне от дълбоката рецесия, в която е изпаднала.

Онези, които им се противопоставят, подчертават, че дългът на Гърция ще остане деноминиран в евро и девалвирането на драхмата само ще го оскъпи, а търговските партньори на страната ще продължат да използват общата европейска валута, което ще увеличи разходите по вноса.

Миров се надява, че политическите партии, които са съгласни със спасителната финансова програма, ще убедят гърците, че е по-добре да останат в еврозоната, отколкото да излязат от нея.

Критиците на мерките за строги икономии в Европа заявиха, че жизненият стандарт на гърците е спаднал заради орязването на публичните разходи, но президентът на ЕБВР не е съгласен. „За съжаление стандартът на живот в Гърция бе изкуствено надут и се доказа като неустойчив. Той не се базираше на действителността“, обоснова се той.

Страните от периферията на еврозоната е трябвало да предприемат регулаторни мерки, за да се предпазят от балони на активи – например испанското правителство е можело да въведе по-строги правила за ипотеките, за да предотврати балона при недвижимите имоти, пояснява Миров.

„Ако си създал огромни балони на активи, в един момент балонът се пука. Трябва да се заловиш с този проблем. Прекалено лесно е да се каже, че проблемите са следствие на политиките на строги икономии“, изтъква той.

„Определено съществува проблемът дали монетарната политика отговаря достатъчно добре на много различните икономически цикли в Европа, но същевременно виждаме, че има страни, които избягват този тип балони на активи чрез регулации, а други не успяват“, смята президентът на ЕБВР, която бе създадена през 1991 г., за да помогне на бившите социалистически държави от централна и Източна Европа да осъществят прехода от централизирана към пазарна икономика.

Данни, публикувани вчера от европейската статистическа агенция Евростат, показаха, че източноевропейските икономики на Чехия, Унгария и Румъния са се свили през първото тримесечие на годината.

„За нас е съвсем ясно, че самият факт, че има забавен ръст или дори рецесия в големи части от Западна Европа, засяга Източна Европа чрез търговските канали“, убеден е Миров.

По думите му Централна и Източна Европа са пострадали от натрупването на няколко неблагоприятни фактора, тъй като регионът е доминиран от западните банки, които в момента осъществяват процес на намаляване на задълженията си, за да се справят с кризата.

„Банките трябва да свият балансите си, да увеличат капитала си и деливъриджът е онова, което регулаторите искат от тях“, коментира той.

Югоизточна Европа е най-засегнатият регион, след като гръцките банки инвестираха сериозно в страни като Румъния и България, които също страдат, тъй като преводите от техни граждани, работещи в страни като Гърция, Испания и Италия се свиха заради кризата.

Връщането на Европа към ръст ще отнеме време, тъй като фискалните мерки в подкрепа на икономиките са тема табу, докато пазарите са под зоркия поглед на инвеститори, очакващи да видят дали те успяват да се вместят в заложените бюджетни дефицити.

Структурните мерки дават плодове едва след известно време, припомни Миров. „Мисля, че неприятната истина е, че няма бързо подобрение“, посочва той.