Официалният срок, определен от румънското правителство за присъединяване към еврозоната - 2015 г., няма да бъде спазен, смятат международни анализатори.
Те твърдят, че страните от Европейския съюз, които не са част от еврозоната, са станали по-скептични към тази крачка заради факта, че европейските лидери не успяват да се справят с кризата в еврозоната, пише канадският вестник "Файненшъл пост".
Гъвкавостта на паричната политика, която вариращият обменен курс позволява, и често критикуваният отговор, който европейските лидери дават на дълговата криза, предизвика дълбок скептицизъм в голяма част от Централна и Източна Европа, посочва изданието.
В резултат на това изглежда съвсем невероятно Полша, Чехия, Унгария, Румъния или България да се стремят към присъединяването си към еврозоната в близките четири-пет години, смятат анализатори на компанията за банкови анализи RBC Capital Markets.
Дълговата криза в еврозоната и разочароващият икономически растеж сложиха спирачки на ентусиазма за присъединяване към еврозоната, отбелязват експертите.
Въпреки това обаче Литва и Латвия - двете балтийски държави, които още не са приели еврото, продължават да следват плановете си за присъединяване през 2014 г. Тъй като в техния случай става дума за малки икономики, отворени и уязвими, с фиксиран обменен курс, а съседна Естония е част от еврозоната от началото на 2011 г., ползите от присъединяването изглежда са повече от недостатъците, коментират анализаторите.
Още повече, че населението масово започна да взема заеми в евро, очаквайки неизбежното преминаване към европейската валута. Анализаторският екип за нововъзникващите пазари на RBC очаква растеж на държавния рейтинг на Чехия, Литва, Латвия, България и Унгария през следващата година.
19:12 | 11.09.22 г.