Между позициите на правителствата от еврозоната по отношение на спасителния план за еврозоната отново се отвори пропаст. Този път тя е свързана с настояването на седем от общо седемнадесетте членки на валутния съюз частните кредитори да преглътнат по-голям горчив хап при отписването на част от задълженията на Гърция.
Това са съобщили високопоставени представители на правителства от еврозоната за Financial Times.
Различията по плана на стойност 109 млрд. евро идват на фона на увеличаващите се опасения, че Гърция ще има нужда от доста повече средства, отколкото се очакваше преди два месеца при приемането на пакета. Те заплашват частните кредитори с преразглеждане на споразумението от юли, пише вестникът.
Групата на правителствата, настояващи частният сектор да поеме по-голяма тежест при спасяването на Гърция, се оглавява от Германия и Холандия. На обратния полюс пък застават Франция и Европейската централна банка.
В случай, че разговорите по приетия вече пакет бъдат започнати отново, то ще се появи опасност от нова вълна на разпродажби на банкови акции в Европа, коментират запознати.
През последните дни акциите на френските банки записаха повишения заради сигнали, че лидерите на еврозоната са готови да вкарат още средства в Европейския фонд за финансова стабилност, който след месеци вероятно ще има правомощията да кредитира финансовите институции и да изпкупува държавни ценни книжа.
Съгласно условията на спасителния пакет, приет през юли, кредиторите са дали съгласие да разменят облигации с матуритет през 2020 година за ценни книжа на Европейския съюз, които да бъдат изплатени в доста по-дълъг срок. Сделката включваше отписване на 21% от номинала на облигациите, но според позицията на Германия така банките биват облагодетелствани, припомня FT.
03:18 | 07.09.22 г.